1900 нови шамандури в Пловдив: Трасето за Световната купа вече е преначертано

Смяната на над 10-годишните буйове е финансирана от федерацията по гребане. Специалистът Илин Тотков опъва 2250-метрови линии по стандарт, с точни 12,5 метра между шамандурите.

Състезателното трасе на гребния канал в Пловдив беше преначертано с 1900 нови шамандури за стартовете от Световната купа по гребане. Подмяната е финансирана изцяло от Българската федерация по гребане. Новите буйове заменят старите, които вече са износени след повече от десетилетие работа на вода.

С шамандурите се маркират коридорите, по които състезателите трябва да гребат. Те са ключови за безопасността, видимостта и точността на трасето. При големи международни състезания всяко отклонение от стандарта може да доведе до проблеми – от спорни финали до риск от сблъсъци.

Защо старите шамандури трябваше да бъдат сменени

Сегашните шамандури са на над 10 години. С времето пластмасата се „уморява“ от слънцето. Ударите от гребла също оставят следи. При маневри моторниците понякога се закачат и късат елементи от линиите.

Затова подмяната не е козметика. Тя е ремонт на система, която работи ежедневно и трябва да издържа на натоварване. Новите шамандури са произведени в Гърция. Те са по-тежки и по-твърди от предишните. Производителят залага и на по-добра устойчивост на слънце и студ.

Кой „чертае“ линиите на канала

Работата по поставянето е поверена на Илин Тотков. Той отговаря за оборудването на гребната база в Пловдив. В това влизат старт-стоп системи, лодки и моторници, както и коридорите с шамандури.

Подмяната на буйовете изисква тежка техника и сила. Екипът работи с лодка, в която се качват около 200 шамандури. На борда се вдига и макара със стоманено въже, тежаща около 150 килограма. Във водата въжето се развива, а шамандурите се закачат по предварително зададени точки.

Тотков е сред малкото специалисти в региона за този тип монтаж. Той е изграждал гребни коридори и извън България, включително в Сърбия и Нидерландия. Предстоят проекти и в Хърватска.

Стандарти, коридори и цена: числата зад проекта

По стандартите на академичното гребане, кану и каяк, шамандурите по трасето са бели или жълти. На старта и финала те са в оранжево или червено. Размерът им е около 20–25 см, със сферична форма.

Разстоянието между шамандурите е фиксирано: точно 12,5 метра. При кану и каяк се очертават 9 коридора, което означава 10 въжета. При академично гребане коридорите са 6 плюс 2 резервни, а въжетата са 9. На всяко въже се закачват по около 180 шамандури. Така общият брой достига 1800–1900.

Във всеки коридор има и червени маркери: общо 36. От тях 16 са за първите 100 метра на старта, а 20 – за финалните 250 метра. Останалите са жълти.

Цената на една шамандура, заедно с 3-милиметрово плетено капроново въже и метална закопчалка, е 5,9 евро.

Всяка коридорна линия е монтирана върху стоманено въже с дължина 2300 метра при канал 2250 метра. Въжето е потопено на около 1,2 метра. Опъва се с метални макари в двата края. На всеки 12,5 метра се поставят стопери от неръждаема стомана, към които се закачат шамандурите. Това става със специална машина.

Общата дължина на въжетата на базата в Пловдив е 22 000 метра, при цена 3 евро на линеен метър. Има и напречни въжета под водата, които качват сумата до около 27 000 метра.

Още новини в категория Спорт