Археолози откриха некропол от VII век до Източната порта

В четири гроба има следи от повторно отваряне и разместване на кости.

Археолози от Регионалния археологически музей – Пловдив (РАМ–Пловдив) откриха малък некропол от пет погребения, който към този етап отнасят към VII век. Находката е направена при проучване на парцел на ул. „Стойчо Мушанов“ 4, в непосредствена близост до комплекса „Източна порта на Филипопол“.

При четири от погребенията специалистите са установили ясни следи от постпогребални действия. След период, в който меките тъкани са били изтлели, гробовете са били отваряни повторно, а костите в областта на гръдния кош са били размествани. Археолозите предстои да анализират по-подробно този ритуал. В един от гробовете е открита и добре запазена сребърна коланна тока.

Некрополът и следите от постпогребални действия

Според данните от терена некрополът е разкрит след проучване на късноантична сграда на същия обект. Екипът на ръководителя на проучването Любомир Мерджанов посочва, че некрополът се отнася към VII век, когато късноантичната сграда вече е престанала да функционира и мястото е получило различна функция.

Ключовият детайл са следите от повторно отваряне на гробовете и преместване на кости в областта на гръдния кош. Това е отчетено като ясно различим постпогребален акт, който тепърва ще бъде предмет на по-задълбочен анализ.

Какво показват пластовете: от елинизма до късната античност

По думите на Любомир Мерджанов проучването на парцела, предвиден за застрояване, е дало нови научни данни за обитаването и урбанистичното развитие на тази част от древния град. Той отбелязва и спецификата на градската археология, при която различни исторически хоризонти се наслагват, а по-късни строежи често разрушават по-ранните.

Екипът е установил, че районът е интензивно обитаван още през елинистическата епоха, като в по-късни пластове са открити преотложени фрагменти от характерна керамика за периода.

В ранния римски период зоната на бъдещата Източна порта е била крайна североизточна част на града. Според археолога до средата на II век там все още не е имало нито крепостна стена, нито монументална порта. Към този по-ранен период са отнесени останки от слабо запазена сграда с каменна основа от ломени камъни, споени с кал, и вероятна надстройка от кирпич и дърво.

Около 172 г. сл. Хр. ситуацията се променя със завършването на Марк-Аврелиевата крепостна стена, изградена при управлението на император Марк Аврелий заради нарасналата опасност от варварски нападения в Тракия. За периода от втората половина на II до средата на III век археолозите частично са проучили друга сграда с зидове от ломени камъни, споени с бял хоросан, и интериор, оформен с мазилка и украса с червена боя. На място са намерени и фрагменти от съдове, лампи, костени игли и инструменти, железни ножове и монетен материал.

Според изложеното от Мерджанов сградата е унищожена в средата на III век, във времето, когато Филипопол е превзет от готите, предвождани от Книва, и голяма част от града е опожарена.

Късноантични промени и проблемът със защитената зона

През късната античност се оформя комплексът, известен днес като „Източната порта на Филипопол“, а от двете страни на улицата към вътрешността на града са изградени редици от магазини. Според археолога районът постепенно придобива търговско значение.

Екипът е проучил и част от късноантична сграда пред външната страна на портата, ориентирана към пътя. Зидовете ѝ са от ломени камъни, обилно споени с розов хоросан, и оформят продълговато помещение. Установен е и конструктивен проблем със стена, която е започнала да поддава на изток, като строителите са реагирали с изграждане на поне два контрафорса. Към периода са отнесени множество монети, късноантична керамика и значително количество амфорна тара.

Мерджанов посочва, че по-късни етапи на развитие са довели до разрушения и демонтаж на зидове, като камъни са използвани повторно през Средновековието, Османския период и Възраждането.

Археологът поставя и съвременен акцент: в тази част на Пловдив границата на историческата зона „Филипопол–Тримонциум–Пловдив“ преминава по ул. „Иван Страцимир“ и ул. „Цар Иван Шишман“. По думите му така значителна част от античния град остава извън защитената територия, въпреки данните от проучванията за запазени останки от различни периоди. Затова всеки парцел извън защитената зона може да се окаже решаващ за възстановяване на картината на древния град.

Още новини в категория Новини от Пловдив