Азиатските борси се сринаха, петролът тръгна нагоре след ултиматума на Тръмп към Иран

Сеул и Токио понесоха най-силния удар, а пазарите следят дали напрежението около Ормузкия проток ще прерасне в нов шок за лихвите, валутите и суровините.

Азиатските фондови пазари започнаха седмицата с рязък спад. В същото време цените на петрола се повишиха. Движението дойде след като Доналд Тръмп постави 48-часов ултиматум на Иран. Искането бе Техеран да отвори отново Ормузкия проток. В противен случай бе заплашен с удари по енергийната му инфраструктура. Срокът изтече в 23:44 ч. по Гринуич в понеделник.

Инвеститорите реагираха с бягство от риск. Причината е страх от ново прекъсване на ключови енергийни доставки. Ормузкият проток е стратегически маршрут. През него минава значителна част от световния морски износ на петрол.

Разпродажби в Сеул и Токио, натиск върху регионалните индекси

Най-големите загуби в ранната търговия бяха в Южна Корея и Япония. В Сеул спадът достигна до около 6% в даден момент. В Токио понижението стигна до около 5%.

Други водещи пазари също тръгнаха надолу. Hang Seng в Хонконг се понижи с 3,3%. Шанхай отчете спад от 2,3%. Тайпе и Манила изгубиха над 2%.

Валутните пазари също показаха напрежение. Южнокорейската вона се понижи до 1 510 вона за долар. Това е най-ниско ниво от 2009 г. насам.

Петролът остава над 100 долара, а рискът се прехвърля към инфлацията

Пазарът на енергия реагира в обратната посока. Северноморският суров петрол Брент се задържа около 112 долара за барел. Американският WTI беше малко под 100 долара.

По-високият петрол означава по-високи разходи за транспорт и производство. Това увеличава риска от нов инфлационен натиск. Именно затова движенията при суровините се следят внимателно от централните банки.

Крис Уестън от „Пепърстоун“ коментира, че следващите стъпки на Тръмп могат да имат съществен ефект върху пазарите до края на седмицата. Той посочи и готовността за военни действия при неизпълнени искания.

Централните банки се оглеждат, златото губи блясък

Шефът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол предупреди за „много голяма заплаха“ за световната икономика. Според него нито една държава няма да остане изолирана от последствията.

В този фон централните банки преразглеждат политиките си. Резервната банка на Австралия вече повиши лихвите миналата седмица.

Перспективата за по-високи лихви се отрази и на златото. Металът отчита осем поредни дни на спад. Той записа и най-лошата си седмица от 1983 г. насам. Цената се задържа около 4 350 долара. Това е далеч от върха близо 5 600 долара в края на януари.

Пазарите остават силно зависими от развитието около Ормузкия проток. Инвеститорите чакат сигнал дали заплахите ще прераснат в действия. Това ще определи посоката на акциите, валутите и суровините през седмицата.

Още новини в категория Светът