България има 247 бомбоубежища, но места стигат за едва 60 000 души

Пожарната признава: В София документално наличните колективни средства за защита са малко, правилата са остарели, а влизането не става „когато решите“.

Въпросът звучи крайно, но вече не е хипотетичен. Ако конфликтът в Иран се разрасне и заплахата стигне и до Европа, логичният страх е един. Има ли къде да се укрием, ако започнат ракетни удари.

Данните на пожарната служба показват твърда граница. България разполага с 247 скривалища, които могат да изпълнят предназначението си. Капацитетът им е до 60 000 души общо за страната. Това съобщи комисар Илия Георгиев, началник отдел „Превантивна дейност“ в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, в ефира на БНР.

Колко са укритията и за колко хора стигат

Комисар Георгиев уточни, че в посочената бройка не влизат подземни гаражи, метростанции и други подземни обекти. Те могат да се използват, но само ако са проектирани и подготвени за такава цел.

По думите му „бомбоубежище“ е разговорен термин. В нормативните текстове те са „колективни средства за защита“ (КСЗ). В тази категория попадат скривалища и противорадиационни укрития. Те са предвидени за защита при въздушно нападение. Рискът включва бойни отровни вещества, химическа атака и ядрено оръжие.

Съоръженията са подземни инженерни обекти с двойно предназначение. Сред примерите са части от метрополитена, подземни гаражи и подобни пространства. Това важи, ако са проектирани и предвидени за защита.

Как работи едно скривалище и защо не е „влизаш и готово“

Комисар Георгиев обясни, че работещите укрития трябва да имат филтърно-вентилационна система. Тя пречиства въздуха и подава въздух под налягане. Така вътре се поддържа надналягане и не влиза замърсен въздух отвън.

Ключова е и херметизацията на съоръжението. При удар укритието може да предпази хората от отломки и вторични поражения.

Скривалищата се категоризират в четири групи. Критерият е състоянието им и колко бързо могат да бъдат приведени в готовност.

Важен детайл е достъпът. По принцип КСЗ се държат заключени. Отговорността за поддръжката е на собственика. Това може да е държавна структура, община или частен собственик. Въвеждането на хора става само по разпореждане на ръководителя на съответния обект. Не може да се влезе веднага по лично решение. Нужно е време за подготовка.

София: малко документирани укрития и остарели правила

„От 2000 г. съм в МВР и за съжаление не са много КСЗ, за които имаме документи за укриване в София“, каза комисар Георгиев.

Той припомни, че през 70-те и 80-те години е имало активна политика. Тогава сутерените на сгради и други пространства са били пригодявани за укриване.

Днес проблемът е и нормативен. Георгиев посочи, че правилата за съществуващите КСЗ имат недостатъци и трябва да бъдат актуализирани.

Пожарната проверява тези съоръжения два пъти годишно. При установени проблеми се издават предписания към собственика.

По думите на комисаря най-големият потенциал за София е метрото. Това важи, ако отговаря на изискванията за защитно съоръжение. В най-голямото скривалище капацитетът е около 300 души.

Още новини в категория България