Банките ще докладват на НАП всяка нова сметка и ПОС терминал – депутатите приеха промени в последния момент

Новите текстове задължават банките и платежните услуги да подават седмични данни към НАП, а приходната агенция да дава постоянен достъп до информация за доходи и осигуровки. Мерките влизат в сила от 1 април.

Какво се променя: седмични справки към НАП

Търговските банки и доставчиците на платежни услуги ще трябва да информират Националната агенция за приходите (НАП) всяка седмица. Данните ще са за това на кого откриват банкови и платежни сметки. Ще се подава и информация на кого се предоставят физически или виртуални ПОС-терминали за разплащане.

Промените са записани в Закона за НАП. Те бяха приети изненадващо в бюджетната комисия. Текстовете са добавени в преходните и заключителни разпоредби при второто четене на т.нар. удължителен закон за бюджета. Законът трябва да влезе в сила от 1 април.

Вносител на промените е депутатът от „ДПС – Ново начало“ Йордан Цонев, по информация на „Сега“. Според обясненията му, той е бил помолен от Асоциацията на банките в България да внесе текстовете спешно. Аргументът е улесняване на кредитирането.

Какво получават банките: постоянен достъп до доходи и осигуровки

Срещу седмичните справки към НАП, приходната агенция ще осигури на банките постоянен достъп до данни за доходите и осигуровките на техните клиенти. Банковият сектор посочва, че информацията е важна за оценка на кредитоспособността.

Пред депутатите представител на банковата асоциация обясни, че банките имат нужда от достъп до данни за трудовия статут. Акцентът е върху регистъра на заетостта и електронния трудов запис. Това са инструменти, създадени през миналата година.

По думите на служебния финансов министър Георги Клисурски, промените са консултирани с НАП. В мотивите е записано, че разширеният електронен обмен ще намали административната тежест.

Контрол на обороти и мерки срещу укриване на приходи

В мотивите е посочено, че информацията за ПОС-устройства ще помогне на НАП при контрола върху отчитането на продажбите. Целта е по-качествено откриване на случаи на укриване на приходи.

Като пример се посочват ситуации, при които ПОС-терминали са свързани с платежни сметки на трети лица. Тези лица са различни от собственика на търговския обект.

Достъпът до данните е важен и при обезпечителни мерки. Той е нужен и при изпълнителни действия от публичните изпълнители на НАП. Това се отнася до събиране на просрочени публични вземания.

В текстовете е предвидено и правило срещу злоупотреби. Ще се създаде специален ред за автоматизиран обмен на информация в поднормативен акт.

Отделно, НАП ще може да разкрива информация за банкови и платежни сметки. Това ще става при изрично законово основание и към други държавни органи. В мотивите е посочено, че подобен достъп може да е нужен при определяне на енергийна бедност. Може да е нужен и при идентифициране на уязвим клиент на електроснабдяване по Закона за енергетиката.

Още новини в категория България