Бул. „Руски“ в Пловдив пак на прицел: граждани искат ново име „Европа“

Идеята тръгва от неформалната група „Хълм Бунарджик“ и стъпва върху политическото напрежение около войната в Украйна, но за да стигне до табелите, трябва да мине през строгата общинска процедура и гласуване.

В Пловдив отново се разгаря спор за имената на улиците. Този път фокусът е една от най-разпознаваемите артерии в центъра – булевард „Руски“. Неформалната група „Хълм Бунарджик“ във Фейсбук настоява булевардът да бъде преименуван на „Европа“. Става дума за отсечката от Орта мезар до Централна гара.

Авторите на инициативата поставят въпроса директно: не са ли достатъчни десетилетия с настоящото име и не е ли време градската топонимия да отразява по-ясно съвременната ориентация на България. В публикацията им прозира и политически мотив – разграничаване от политиката на Русия спрямо Украйна.

Име, което вече е сменяно неведнъж

Историята на булеварда показва, че табелите в Пловдив често следват големите политически обрати. До 1882 г. на мястото имало ями за отпадъци и заблатени терени, които създавали санитарни проблеми. Тогава Общинският съвет решава да прокара нова улица, а през следващите десетилетия районът се оформя.

В началото на XX век трасето вече е ясно разпознаваемо. През 30-те години се изгражда централната алея, засаждат се първите чинари, а сградата на Търговската гимназия става ключова за Пловдивския мострен панаир.

Самото име също носи отпечатък от епохите. Първоначално булевардът се нарича „Цар Освободител“. През 1941 г. става „Адолф Хитлер“. След войната за кратко е върнато старото название, а по-късно идва днешното „Руски“. През 90-те е обсъждан вариант „София“, но предложението не минава.

Процедурата: идеята не стига само с пост във Фейсбук

Днес правилата за преименуване са ясни и тежки. Местната наредба изисква предложението да бъде внесено официално в Община Пловдив. След това се разглежда от комисия. Публикува се за обществено обсъждане. Едва накрая стига до дискусия и гласуване в Общинския съвет.

Тоест – инициативата може да набира подкрепа онлайн, но реалната битка е институционална. И тя минава през политическо мнозинство.

„Да не си играем с утвърдени наименования“

Срещу идеята вече има и публично изразени резерви. Дългогодишният директор на Историческия музей и почетен гражданин на Пловдив Стефан Шивачев предупреждава, че не бива да се пипат названия, утвърдени от десетилетия, когато са свързани с историческа ситуация или изразяват обществена признателност.

Подобни спорове не са нови за града. След 1989 г. Пловдив преживява вълна от преименувания, които често превръщат залата на местния парламент в арена на остри сблъсъци между политически лагери. Тогава от картата изчезват редица имена, свързани с комунистическия период и СССР.

Днес ситуацията е различна. Няма революционна промяна на режима, но има силно разделено обществено мнение. А старите имена, както показва опитът на Пловдив, се забравят трудно. Дори след официални решения хората продължават да използват старите названия по навик и като ориентир.

Дали „Руски“ ще стане „Европа“ ще зависи не от емоцията на дискусията, а от това дали инициаторите ще внесат предложение по правилата и дали Общинският съвет ще намери мнозинство да го подкрепи.

Още новини в категория Новини от Пловдив