„Човек 2“ в Пловдив: Златка Шеткова къса с фигурата, Георги Калев рисува лица „в транс“

В галерия „Лабиринт“ двамата показват 34 картини и 7 пластики без зададена тема – изложба като разговор между вътрешното и видимото, отворена до 26 април 2026 г.

Изложба без тема, но с ясен нерв

Златка Шеткова и Георги Калев откриха втората си съвместна изложба в галерия „Лабиринт“ в Пловдив. Експозицията е озаглавена „Човек 2“ и събира 34 картини и 7 пластики. Двамата съзнателно тръгват без предварително зададена тема. Според тях именно свободният процес ги води към неочаквани решения и нови идеи.

Форматът е прост, но работи: двама автори, различни изразни средства и обща посока. Тя се усеща като синхрон, който се появява в движение. Не като предварителен план.

Златка Шеткова: от натурата към вътрешното „аз“

В новата си серия Шеткова прави рязък завой. Тя излиза от фигуративното и от работата „по натура“. Вместо това насочва вниманието към вътрешни състояния.

„Тази година реших да изляза от фигуративното… и да се вгледам навътре“, казва тя. „Когато има нещо скрито, то търси да се появи.“

В платната ѝ образът постепенно се разпада. На негово място идват усещания, напрежение и търсене на идентичност. В част от творбите фигурата изчезва напълно. В други се връща като знак, но без сигурна опора.

Един от акцентите е картината „Just Married“. В нея Шеткова поставя въпрос за мъжкото и женското в човека. И за това дали трябва да ги разпознаем, за да бъдем цели. Лицето отсъства, а образът напомня отражение в огледало.

Силен пласт в изложбата е серията „Древни деца“ – керамични фигури на деца, поставени върху стари турски керемиди. Повърхностите са белязани от времето. Мъхът и следите по материала стават част от разказа.

Художничката обяснява, че темата е паметта на детството. Но не лична, а колективна. „Древни“ не като стари, а като изначални. След пластиките тя създава и рисунки, за да „разгърне“ линията и да даде на фигурите „следваща стъпка“.

Георги Калев: човекът остава в центъра, но като пулсация

При Георги Калев човекът е ядро на изложбата. Но не като портрет с фиксирана идентичност. По-скоро като пулсация от лица, жестове и емоции.

Калев описва работата си като селекция на най-същностното. „Рисувам в транс и понякога използвам само емоциите, извън конкретиката“, казва той.

Композициите му се движат между конкретни сцени и почти съновидни образи. В част от платната има ясни сюжети. В други реалното е разтеглено, а лицата са извадени от контекст.

Авторът дава примери с картини, в които рисува абитуриенти в Пловдив по време на „цикадите“. В друга показва хора, които излизат след концерт от Античния театър. Има и платна от семейния кръг. Във всички тях емоцията често е по-важна от историята.

Калев допълва, че работи с различни пластове на поколения. Без да ги определя социално или сюжетно. В една от творбите влиза и спомен за непознати роднини. Това стои като контрапункт на по-експресивните му картини.

„Човек 2“: диалог между разпад и събиране

„Човек 2“ звучи като разговор между вътрешното и видимото. Между разпадането на образа и опита той да бъде събран отново. Двамата автори не налагат обща концепция. Но в изложбата се появява обща честота.

Експозицията може да бъде видяна в галерия „Лабиринт“ в Пловдив до 26 април 2026 г.

Още новини в категория Култура