Гъбар от Пловдив развенча митове и посочи ключови правила

Владимир Илиев предупреждава за рисковете от грешно разпознаване и сляпа вяра в приложения.

Пловдивчанинът Владимир Илиев, който се занимава с гъбарство от 35 години, предупреди за най-честите заблуди при събирането на диворастящи гъби. В интервю за предаването Нощен Хоризонт по БНР той обясни защо на пръв поглед безобидни видове могат да се окажат опасни. Илиев посочи и какви правила помагат при разпознаването. Той коментира и доколко може да се разчита на приложения и изкуствен интелект.

Илиев е част от Янатарко Team. Това е група от трима приятели, обединени от интереса към природата и диворастящите гъби. По думите му гъбарството не е само хоби. То съчетава знания, практика и отговорност.

Митът за червеите и охлювите, който подвежда

Една от най-рисковите заблуди, според Владимир Илиев, е убеждението, че щом гъба е нападната от червеи, насекоми или охлюви, тя е ядлива. Той обясни пред БНР, че това схващане е погрешно и може да доведе до сериозни последици.

Илиев посочи, че организмите на някои животни могат да понасят вещества, които са токсични за човека. Затова следи от охлюви или насекоми не са гаранция за безопасност.

Защо гъбата трябва да се изважда цяла

Друг често обсъждан въпрос е дали гъбите да се режат с нож близо до земята, или да се изваждат цели. Според Илиев изваждането на цялото плодно тяло е важно за правилното разпознаване на вида.

Той обясни, че в основата на пънчето често има ключови белези. Те помагат да се различат сходни видове. При някои манатарки, според него, оцветяването в долната част може да е решаващо при определянето. Ако тази част остане в почвата, се губи важна информация за идентификацията.

Латинските имена, отровните видове и ролята на ИИ

Илиев обърна внимание и на нуждата да се използват научните латински наименования. По думите му местните имена могат да заблуждават. Една и съща гъба може да се нарича различно в отделни райони.

Сред видовете, които коментира, са червеностъблената манатарка (Neoboletus erythropus), сърнената рогачка (Sarcodon imbricatus) и дяволската манатарка (Boletus satanas). За дяволската манатарка Илиев подчерта, че е отровна. Той не препоръчва консумацията ѝ, независимо от твърденията, че продължителната термична обработка я прави годна.

Той даде и кулинарен пример със сърнената рогачка. Според него тя има приятен аромат, но леко горчив вкус. По думите му може да се изсуши и смели на прах. После да се използва като подправка.

В разговора беше засегната и темата за приложенията за разпознаване на гъби и възможностите на изкуствения интелект. Илиев посочи, че технологиите могат да помагат при изучаване на видовете. Но не бива да са единствен критерий дали гъбата е безопасна за ядене. Според него грешка в определянето може да доведе до тежко отравяне.

Като основно правило за начинаещи гъбари Илиев изведе едно. Ако има и най-малко съмнение за вида, гъбата не трябва да се консумира.

Още новини в категория Новини от Пловдив