Манастирът в Белащица се руши, „Еко Етика“ пита защо

Кампанията събира сигнали и документи за храм, чинар и защитена местност

На 3 октомври Гърция официално предаде на България тленните останки на цар Самуил, които бяха транспортирани от Солун до София и положени в мраморен саркофаг в базиликата „Света София“. На този фон сдружение „Еко Етика“ поставя друг въпрос. Организацията пита какъв е смисълът да връщаме историята си от чужбина, ако оставяме наследството у нас да се руши. И обявява обществена кампания за събиране на информация, документи, снимки, свидетелства и предложения за опазване на историческото и природното наследство на Белащица, близо до Пловдив.

Белащица и легендата за Самуиловите войници

Белащица е село на няколко километра от Пловдив. Според местното предание то е свързано с една от най-драматичните страници от българската история. Разказът свързва началото на селото с ослепени войници от армията на цар Самуил.

В текста се припомня и историческият контекст. След битката при Ключ през 1014 г. войската на Самуил претърпява тежко поражение. Много пленени български войници са ослепени по заповед на византийския император Василий II. Местното предание свързва част от тези войници с района на днешна Белащица и с византийския военачалник Никифор Ксифий.

Манастирът „Св. Георги“ и стена, която стои паднала

Към легендите се добавя и материално наследство. Една от ключовите забележителности е манастирът „Св. великомъченик Георги Победоносец“. Църковната традиция поставя началото му през 1020 г., само няколко години след смъртта на цар Самуил. Това го прави обител с над хилядолетна история.

Снимки, направени на място през 2026 г., показват тежко състояние на манастирския комплекс. Според описанието голяма част от масивната каменна зидария е разрушена. Липсват големи участъци от автентичната зидария. Камъни и строителни останки стоят натрупани там, където са паднали. Посочва се, че става дума за стара каменна конструкция с много масивни зидове. На места дебелината им е около и над един метър.

Проблемът е описан като дългогодишен. През май 2020 г. е публикувано предупреждение, че северното крило е в критично състояние и има опасност от срутване. Тогава се съобщава и за вече свлякла се част от зида. През 2024 г. публикация от мястото отново съобщава, че подпорната стена е паднала и от години стои неремонтирана. Към 2026 г. стената, по описанието, продължава да е разрушена.

Закон, институции и въпроси без ясен отговор

„Еко Етика“ поставя темата и през институционалната рамка. Според сдружението в България има механизми за опазване на недвижимото културно наследство. В зависимост от собствеността и статута отношение имат собственикът или ползвателят, Министерството на културата, Националният институт за недвижимо културно наследство, инспекторати, общинската администрация и други компетентни органи.

Организацията настоява да се отговори на конкретни въпроси. Сред тях са дали е извършено официално обследване на сегашното състояние, има ли предписания за аварийно укрепване, има ли одобрен проект и осигурено финансиране, кой трябва да изпълни ремонта и кога започва реалната работа.

В материала се отбелязва и отговорността на църковната институция като стопанин на имоти. Посочва се, че през 2024 г. представител на Пловдивската митрополия е съобщил за съгласуван проект за ремонта. Две години по-късно, според текста, остава въпросът какво се е случило с този проект.

Старият чинар и защитената местност „Чинарите“

На кратко разстояние от манастира се намира и един от символите на Белащица. Това е огромен стар чинар, за който се посочва възраст над хиляда години. През 2024 г. местни жители алармират, че дървото започва сериозно да съхне. Според описанието хората организират дарителска акция и изграждат водно трасе до дървото. Целта е да се осигури вода и да се направи опит то да бъде спасено.

Към края на 2025 г. състоянието на чинара е описано като изключително тежко. На снимки от 2026 г. се вижда, че голяма част от короната е без листа и изглежда изсъхнала.

В района е и защитената местност „Чинарите“, обявена през 2011 г. от Министерството на околната среда и водите за опазване на естествено находище на източен чинар. В текста местни жители сигнализират за занемаряване, липса на санитарни условия, отпадъци, нерегламентирани събирания и вандализъм. Поставя се и проблемът с липсата на достатъчна инфраструктура, информационни табели и обозначени маршрути.

Още една стара сграда и спорен статут

Близо до чинара и манастирския комплекс има и стара сграда, която местните свързват с някогашния сарай на Рустем бей. Посочва се, че сградата е на около 150 години и има елементи като резбовани тавани, фризове и стенописи.

Според текста през 2022 г. Министерството на културата е започнало проверка след публикации за тежкото ѝ състояние. Тогава е установено, че сградата не фигурира в списъка на паметниците на културата, а статутът ѝ остава неустановен.

„Еко Етика“ обобщава, че на практика в Белащица има предпоставки за исторически, природен и образователен маршрут, но липсва координация. Сдружението призовава институции, собственици и администрации да изработят общ план за опазване и развитие на наследството на селото.

Още новини в категория Новини от Пловдив