Новият закон за хазарта заплашва зали, медии и спорт в Пловдив

Проектът въвежда прагове за население, нови данъци и забрана за реклама

Новият Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта ще има пряк ефект върху Пловдив и региона, според представения текст. Най-силно засегнати се очаква да бъдат по-малките населени места в областта. Там изискването дейност да има само в градове с над 10 000 жители поставя под въпрос бъдещето на лицензирани игрални зали. Риск се очертава и за регионалните медии и спортните клубове. За тях рекламата и спонсорствата са важен източник на приходи.

Според материала управляващите са внесли изцяло нов проект едва две години след промените от 2024 г. Предвижда се новите текстове да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Авторът на анализа твърди, че проектът носи юридически и икономически проблеми. Той предупреждава за възможни фалити в легалния бизнес, загуби за бюджета и по-голям дял за нелегални оператори.

Нови данъци и такси за зали и казина

В проекта се предлага премахване на досегашния специален окончателен данък за игралните зали и казината. На негово място се въвежда хибриден модел. Той включва 20% променлива част върху разликата между получени залози и изплатени печалби (GGR).

Предвидени са и минимални месечни прагове, които се дължат безусловно. Те са поне 200 евро на месец за всеки игрален автомат или игрално място, 4 500 евро за маса с рулетка и 1 000 евро за друго оборудване, според цитирания чл. 30, ал. 5 и 6.

Добавят се и еднократни лицензионни такси. В текста се посочва таван до 600 000 евро за казино и до 300 000 евро за игрални автомати в градове с над 500 000 жители.

Материалът аргументира, че този модел пренася логиката на онлайн хазарта върху наземния бизнес. Според автора това създава непредвидимост и риск и за бизнеса, и за бюджета. Отделно се описва и технологичен риск. Новият чл. 42а изисква автоматично отчитане в реално време към НАП на всеки залог и печалба от всеки автомат.

Праг от 10 000 жители и 300 метра отстояние

Проектът въвежда срок до 30 април 2027 г.. До тази дата организаторите на игри в зали и казина трябва да докажат пред НАП, че покриват изискванията за население и отстояние. Според текста дейност се допуска само в градове с над 10 000 жители и при минимум 300 метра разстояние от училища, детски градини, читалища, детски площадки, студентски общежития и социални услуги. Посочва се, че при недоказване лицензът се губи окончателно по чл. 86, ал. 1, т. 9.

Авторът на материала оценява това като удар по правната сигурност. Той посочва, че компаниите са инвестирали на база законно издадени лицензи, а промяната обезценява вече направени инвестиции. В анализа се твърди и че комбинацията от условията силно ограничава местата, където дейността е възможна, и може да концентрира сектора в малко големи градове и курорти.

Забрана за реклама и риск за медиите и спорта

С проекта се предвижда обща забрана за реклама на хазартни игри, оператори, марки и знаци. Според текста се оставят разрешени само фасадите на обектите, собствените сайтове на организаторите и ДП Български спортен тотализатор. Паралелно се прекратява лицензионният режим за афилиейт сайтовете.

Материалът посочва, че Администрацията на Министерския съвет в становище по частичната предварителна оценка на въздействието е отбелязала липси. Сред тях са пропуснати засегнати страни като медии и рекламни агенции, липса на данни за финансовия ефект и липса на анализ за риск от деканализация.

В текста се твърди, че НАП и СЕМ ще могат да санкционират основно български медии. Споменават се глоби до 50 000 евро. Поставя се и въпросът за финансирането на спортни клубове, включително Ботев и Локо, при отпадане на спонсорства и рекламни договори. Отбелязва се, че възможността за преотстъпване на 1–2% от таксите към НАП е символична.

Сървър в България и „място на стопанска дейност“

Проектът премахва възможността централната компютърна система и комуникационното оборудване да са в друга държава от ЕС, ЕИП или Швейцария. Според текста това се заменя със задължение цялата инфраструктура да бъде разположена в България. Аргументът в материала е, че подобно изискване влиза в конфликт с Регламент (ЕС) 2018/1807, който забранява национални изисквания за локализиране на данни, освен при условия за обществена сигурност и пропорционалност.

Отделно се предлага и задължение операторите, лицензирани в други държави от ЕС, да работят чрез място на стопанска дейност в България, регистрирано в БУЛСТАТ. Авторът твърди, че това противоречи на свободата на предоставяне на услуги по чл. 56 ДФЕС и на практика на Съда на ЕС.

Риск от неприложими норми и искове срещу държавата

Материалът предупреждава, че част от нормите може да се окажат неприложими. Причината е, че при технологични изисквания и правила за локализация на данни България трябва да нотифицира проекта по Директива (ЕС) 2015/1535 и да изчака три месеца.

Посочва се и риск държавата да дължи обезщетения при нарушения на разпоредби от ДФЕС и Хартата на основните права, чрез искове по чл. 203 от АПК и по ЗОДОВ. Заключението в текста е, че проектът носи съдебни спорове, фалити на български фирми и стимул за нелегален хазарт. Авторът призовава проектът да бъде оттеглен и да започне широк експертен дебат.

Още новини в категория България