Осигуровките скачат от 1 август: Държавата прибира още 641 млн. евро, но обезщетенията остават замразени

Парламентът прие на първо четене бюджета на ДОО: държавните служители започват да плащат част от вноските, растат минималните прагове и таванът на осигурителния доход, а бизнесът предупреждава за удар върху „светлата“ икономика.

От 1 август системата на социалното осигуряване влиза в режим на по-високи вноски и по-голям натиск върху фирмите и работещите. Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) мина на първо четене след близо три часа дебати. Подкрепиха го 131 депутати, 70 бяха „против“.

Основната промяна е, че служителите в държавната администрация и съдебната система започват да плащат 20% от осигурителните си вноски. За да не паднат нетните им доходи, брутните заплати ще бъдат увеличени. От 2027 г. разпределението при тях трябва да се изравни с частния сектор – 40% за работника и 60% за работодателя.

Паралелно с това се вдига максималният осигурителен доход до 2300 евро от 1 август. Актуализират се и минималните осигурителни прагове.

Какво се променя от 1 август

Промените са описани като „връщане на справедливостта“ и като инструмент за изсветляване на доходите. Ефектите са няколко.

Първо, при държавните служители чистите заплати не би трябвало да намалеят. Това се постига с по-високи брутни възнаграждения, които да компенсират новата лична вноска.

Второ, в дългосрочен план по-високите осигуровки носят по-високи права. Това важи за обезщетенията за безработица, майчинство и за бъдещи пенсии.

Трето, промяната влияе върху средния осигурителен доход. Той е база за изчисляване на всички новоотпуснати пенсии. Именно това бе посочено и като най-силен системен ефект.

По осигурителната таблица от общо 744 позиции, 246 ще бъдат на минималния праг от 620,20 евро от 1 август. Така при 498 позиции ще има реално увеличение на осигуровките. За бизнеса допълнителният разход е изчислен между 7,68 и 124,86 евро според позицията.

Приходите растат, но помощите са „на пауза“

В проектобюджета са заложени 8,520 млрд. евро приходи. Това е ръст с 741,1 млн. евро.

Най-големият скок идва от осигурителните вноски. Там е предвидено увеличение с 641,6 млн. евро.

В същото време всички основни обезщетения остават замразени. Това важи за плащанията при безработица и майчинство. Непроменен остава и таванът на пенсиите, въпреки че от 1 юли останалите пенсии бяха увеличени със 7,8%.

Общият бюджет на ДОО се очаква да надхвърли 15 млрд. евро. Прогнозата е средната пенсия да достигне 543 евро. Това е ръст с около 9%.

Социалният министър Наталия Ефремова защити пакета с аргумента, че осигуряването върху по-високи суми дава повече права. Тя акцентира върху практиката за договори на минимална заплата и недекларирани доходи. По думите ѝ, минималните прагове са инструмент срещу „сивия“ сектор. Министърът призна, че в отделни случаи краткосрочно може да спадне разполагаемият доход, но посочи дългосрочен социален ефект.

Спорът в залата: „наказвате светлите“ срещу „повече права“

Опозицията атакува проекта от различни посоки.

От ГЕРБ Илиана Жекова постави въпроса за принципа „принос срещу права“. Тя даде пример с повишаването на максималния осигурителен доход, при запазен таван на пенсията.

От „Демократична България“ Анна Будакова заяви, че бюджетът не предлага реформи и не решава финансовата устойчивост. Според нея пенсионната система все повече се финансира от данъци и дълг, без мерки за по-дълъг престой на пазара на труда и промени при инвалидните пенсии.

Бившият социален министър Деница Сачева предупреди, че мерките удрят „светлата“ икономика и повишават разходите на бизнеса в кратък срок. Тя даде примерни доплащания по позиции и пресметна ефект за предприятия с 50, 100 и 200 служители като допълнителен годишен разход. Основният ѝ аргумент бе, че честните ще плащат повече, а нарушителите няма да бъдат санкционирани.

Бившият финансов министър Владислав Горанов критикува промяната при държавните служители. Според него тя повишава обезщетенията им без промяна в икономиката и влияе върху средния осигурителен доход, което има директен ефект върху новите пенсии.

В дебата влезе и темата за трудовия стаж. Обсъждани промени предвиждат стажът да се изчислява по часове, а не по дни. Това засяга работещите на непълен работен ден. При тях стажът вече ще се отчита пропорционално на отработените часове, вместо автоматично да се признава цял ден при 4 часа работа.

В края на заседанието председателят на бюджетната комисия Константин Проданов предложи срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 5 дни.

Още новини в категория България