Пловдив отбелязва 100 години организирана журналистика

Инсталация на площад „Журналист“ и национални награди на СБЖ

Пловдив се готви да отбележи 100 години организирана журналистика с поредица инициативи и публични събития. Поводът е свързан със знаково развитие от октомври 1926 г., когато в града се провежда Третият редовен конгрес на Съюза на провинциалните български журналисти. Тогава централата на съюза е решено да бъде в Пловдив, което утвърждава града като важен център на журналистическото движение в България.

Пловдивската журналистическа традиция започва рано след Освобождението. В материала се посочва, че честта да бъде пионер се пада на вестник „Марица“, излязъл на 25 юли 1878 г. Значим принос за това има Христо Г. Данов, определян като първия издател на книги и вестници в България и известен с прозвището Апостол на народната просвета. Отбелязва се и че Данов е бил кмет на Пловдив в периода ноември 1896 – април 1899 г.

Конгресът от 1926 г. и ролята на Пловдив

Третият редовен конгрес на Съюза на провинциалните български журналисти се провежда в Дома на изкуствата и печата в Пловдив. Днес в сградата се помещава Радио Пловдив. По данни от материала участват представители на повече от 70 медии от страната, като софийските издания са изключени.

Сред изброените участници са всекидневниците „Юг“ и „Борба“ от Пловдив, „Варненска поща“ и „Новини“ от Варна, „Бургаски фар“, „Бургаска поща“ и „Заря“ от Бургас, „Русенска поща“ и „Последни новини“ от Русе, както и „Хасковска поща“ и „Родопска трибуна“ от Хасково.

Според описанието, в рамките на форума пловдивските новинари влизат в националното сдружение. Това е представено като начало на организираната журналистика в града. Избрано е ново управително тяло, а за почетен председател е посочен варненецът Петър Драгулев. Начело на управителния съвет застава Стоян Никифоров, а за подпредседатели са избрани Лука Говедаров и Иван Писковски. За секретар е определен Пешо Попов.

В дигиталните архиви на Народна библиотека „Иван Вазов“ се пазят броеве на вестниците „Юг“ и „Борба“, които са отразили събитието. Материалът посочва и публикация на „Борба“ от 17 ноември 1926 г., в която се изтъква ролята и общественото значение на провинциалния печат.

От същата година се отбелязва и че Дружеството на пловдивските журналисти е оглавено от Недко Каблешков, описан като виден юрист и братовчед на Тодор Каблешков. В текста се посочва, че той основава „Пловдивски вестник“ и ръководи гилдията в града 10 години.

Три периода на пловдивския печат преди 1944 г.

Според информация от архивите на Народна библиотека „Иван Вазов“, преди 1944 г. Пловдив е сред най-важните центрове на българския периодичен печат. В материала периодът е разделен на три части.

Първият е Източнорумелийският период (1878–1885), описан като златен век, когато Пловдив е столица на Източна Румелия. Сред посочените издания са „Марица“, „Народний глас“, „Независимост“, „Съединение“, „Южна България“, „Борба“ (1885) и сатиричният „Вестниче“.

Вторият период е след Съединението до края на Първата световна война (1885–1918). Там са включени „Балканска зора“ (1890–1894), „Борба“ (1894) и „Търговски фар“ (1910–1913).

Третият е междувоенният период (1919–1944), когато се появяват общински официози и силно политизирани издания. Сред изброените са „Борба“ (1921–1944), „Пловдивски общински вестник“ (1929–1944) и „Правда“ (Пловдив), излизал от 1935 г. до 1944 г.

Паметен знак на площад „Журналист“ и церемонии през октомври

Като част от отбелязването на 100-годишнината, на площад „Журналист“ в Пловдив е планирано да бъдат монтирани атрактивна инсталация и паметна плоча. Площадът е описан като терен между улиците „Дондуков“, „Найден Геров“ и „Емил дьо Лавеле“, където се намират местните редакции на БНТ и БНР. В материала се уточнява, че решението за обособяване на площад „Журналист“ е гласувано на сесия на Общинския съвет през есента на миналата година.

Инсталацията е предвидена във форма на отворен вестник с повдигнат десен край, като символиката е свързана с идеята, че журналистиката продължава. Проектът е изработен от архитектите Илко Николов и Кирил Мавров, а автор на творбата е скулпторът Атанас Карадечев. За реализацията са необходими средства, които по информация от материала ще бъдат осигурени чрез спонсори и предстояща благотворителна инициатива, включително продажба на картини.

В програмата за юбилея са посочени и събития на 30 и 31 октомври. На 30 октомври от 17:00 ч. в Епископската базилика е планирано тържествено връчване на награди на изявени пловдивски журналисти. На 31 октомври Пловдив ще бъде домакин на годишните награди на Съюза на българските журналисти (СБЖ). По данни от текста грамотите и „Златно перо“ в различни категории ще бъдат връчени за първи път извън София. Церемонията е насрочена за 11:00 ч. в Дома на културата „Борис Христов“.

Материалът посочва, че основен двигател и организатор на честването е Екатерина Кючукова, журналист и пиар експерт, както и член на Управителния съвет на СБЖ. Отбелязана е и подкрепа от кмета на Пловдив Костадин Димитров, кмета на район „Централен“ Георги Стаменов, както и съдействие от директора на Народна библиотека „Иван Вазов“ Димитър Минев.

След 1989 г.: нови медии и днешната картина

В материала се описва промяна в медийната среда след 1989 г., с поява на нови регионални ежедневници и възраждане на емблематично издание. Посочено е, че наследникът на Дановата „Марица“ – вестник „Марица“ – отбелязва 35 години от новата си история на 3 юни. В текста се уточнява, че на 3 юни 1991 г. издателят Степан Ерамян с екип съмишленици поставя началото на преродения вестник. Отбелязва се и че към момента той е единственият хартиен ежедневник в Пловдив, както и че онлайн изданието Marica.bg има висока популярност и читателски интерес.

Материалът изброява и други издания от годините след промените, както и че броят на медийните брандове на активните местни електронни медии в Пловдив е около 40.

Още новини в категория Новини от Пловдив