Пловдив почете Илинденско-Преображенското въстание: „Може ли да има две истини?“

На 123 години от въстанието пред паметника на тракийските и македонските българи историкът Милен Михов припомни целите на ВМОРО и предупреди за разминаванията в историческата памет между България и Северна Македония.

Тържествено честване на 123-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание събра жители и гости на Пловдив пред Паметника на българите от Източна и Западна Тракия и Беломорска Македония. Събитието започна със стихотворението „Ден денувам“ от цикъла „Хайдушки песни“ на Пейо Яворов, посветено на Гоце Делчев. Стиховете бяха рецитирани от актьора Златко Павлов.

„Най-масовото и най-добре подготвеното въстание“

Тържествено слово произнесе доц. д-р Милен Михов – председател на Македонския научен институт и преподавател по нова българска история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

По думите му именно Яворов „най-ясно илюстрира съдържанието и смисъла“ на въстанието, а Пловдив – „в сърцето на Тракия“ – е място, което носи силна символика.

Историкът акцентира, че Илинденско-Преображенското въстание е „най-масовото, най-добре подготвеното и най-голямото въстание на българите“ в опитите да се постигнат заветите на Васил Левски. Той подчерта, че идеята е свързана със свободата на българите там, където живеят – в България, Тракия и Македония.

Каква е целта: автономия, а не „нова държава“

Михов припомни, че въстанието е организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО), създадена десет години по-рано в Солун. Решението за въстание е взето на Солунския конгрес през януари 1903 г.

Организацията изгражда мрежа от Охридското езеро до Черно море. Територията е разделена на шест революционни окръга, сред които Одринският. В Родопите и Тракия структурата се развива под прякото ръководство на Гоце Делчев.

Според Михов целта не е създаването на нова национална държава в Македония. Целта е въпросът за реформите в Европейска Турция да бъде поставен така, че Великите сили и султанът да бъдат принудени да приложат обещаните в Берлинския договор промени. Крайната идея е автономна област за българите в Македония и Одринско, по модел, сравним с Източна Румелия.

Жертви, бежанци и спорът за паметта

В словото си историкът посочи, че във въстанието участват и десетки български офицери и войници. По думите му 48 офицери изготвят плановете и ръководят бойните действия. Стратегията предвижда последователно надигане на окръзите, за да се разсредоточи голяма османска войска на Балканите и да се търси международна намеса.

Михов напомни за тежките последици за цивилното население. По негови данни 201 български села са опожарени, а над 30 хиляди души тръгват като бежанци към Княжество България. Той отбеляза, че приетите впоследствие реформи не дават търсения резултат за промяна и автономия.

В края на изказването си доц. Михов насочи вниманието към различните интерпретации на въстанието днес, включително в Северна Македония. Той постави въпроса дали могат да съществуват „две истини“ за едни и същи събития и призова паметта за героите и жертвите да се пази с ясно назоваване на фактите.

След словото бяха поднесени венци и цветя от представители на местната власт, институции, обществени организации и граждани. Присъстващите коленичиха в едноминутно мълчание. Последва тържествено издигане на националния флаг.

В церемонията участваха военният духов оркестър, представително формирование и почетен караул от Съвместното командване на специалните операции, както и членове на Комитет „Родолюбие“ и НД „Традиция“ като възстановчици с униформи, оръжия и носии от епохата.

Още новини в категория Култура