Психолог от Пловдив: Прегръдката в съда не оправдава убийството

Лучия Таскова коментира сцената с 15-годишния обвиняем на Младежкия хълм.

Пловдивският психолог Лучия Таскова коментира публично сцена от съдебната зала по случая с убийството на Младежкия хълм. В публикация във Фейсбук тя поставя фокус върху момента, в който 15-годишният Християн, оставен в ареста, се разплаква и заявява като последно желание да прегърне баща си. По информацията в публикацията съдебният състав уважава това желание.

Таскова уточнява, че отвън подобна прегръдка може да изглежда като скандал или като безчувственост спрямо семейството на жертвата. Тя обаче разглежда случилото се през подхода на системната терапия и описва ситуацията като сблъсък, в който родителят трябва да понесе едновременно детето си и тежестта на извършеното.

Как психологът обяснява реакцията на бащата

В позицията си Лучия Таскова развива тезата, че в системната психотерапия семейството се разбира като единна система. Според нея, когато един член тръгне към разрушителни действия, това се отразява върху цялата семейна структура.

Тя описва три ключови преживявания, които според нея могат да се съберат в този момент.

Първото е разцепване на реалността. От една страна стои образът на детето, което родителят е отглеждал. От друга страна е обвинението, че същото това дете е отнело чужд живот.

Второто е конфликтът между любов и вина. Таскова посочва, че родителската обич не се прекъсва автоматично при престъпление. Според нея родителят не може да обича постъпката, но и не може просто да спре да обича детето си.

Третото е търсенето на по-дълбок фон в семейната система. Психологът отбелязва, че агресията на дете може да се разглежда като сигнал за травми, липса на граници или скрити конфликти. Според нея, когато трагедията вече е факт, прегръдката може да е опит да се задържи нещо, което отдавна се е разпадало.

Жертвата и „другият ъгъл“ на залата

В публикацията си Таскова подчертава, че Георги Кузев вече никога няма да бъде прегърнат от близките си. Тя определя това като окончателна загуба.

В същото време психологът насочва вниманието и към бащата на обвиняемия. Според нея прегръдката не е жест на оправдание, а реакция на безсилие и на срив на личния свят на родителя.

Въпросът, който остава

Позицията на Лучия Таскова завършва с въпрос дали е възможно извършеното да бъде осъдено и ясно разграничено, без бащата да бъде лишаван от правото на скръб и от човешкия жест да прегърне детето си, макар и обвинено в тежко престъпление.

Още новини в категория Новини от Пловдив