Сачева за Бюджет 2026: Липсва реална структурна мярка за растеж на икономиката

Заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Деница Сачева публикува позиция по повод представения по-рано днес проект за Бюджет 2026, като отправи серия от остри критики към финансовата рамка.

Вижте какво заяви Сачева във фейсбук: 

„Човекът управлявал България 11 месеца като министър - председател през последните 5 години, заедно със своите заместник - министри, всяка от които е била министър на финансите в последните 5 години, излезе представи бюджета за 2026 година и обвини за всичко....тежкото наследство.

Какво ни каза Гълъб Донев?

1. "Няма да намаляваме доходите", но всъщност увеличава осигуровките

Това е първото противоречие.

Донев твърди, че няма да намалява доходите, но едновременно с това увеличава максималния осигурителен доход, вдига минималните осигурителни прагове и прехвърля осигурителни вноски към държавните служители.

Ако държавата трябва да компенсира всички служители, за да не загубят нетен доход, възниква прост въпрос:

Къде тогава е бюджетният ефект?

Ако има компенсация – няма икономия.
Ако има икономия – има намаление на реалния доход.
Не могат да бъдат верни и двете твърдения едновременно.

2. Най-голямата приходна мярка е... винетка

Прави впечатление колко слаб е пакетът от приходни мерки. 30% увеличение на винетките. 5% увеличение на минималните осигурителни прагове. По-висок максимален осигурителен доход.

Това не е реформа.

Това е прехвърляне на тежестта към хората, които вече плащат.

Няма нито една сериозна структурна мярка за растеж на икономиката.

3. Големият проблем остава непокътнат – публичният сектор

Донев обвинява публичния сектор за дефицита. След това обаче изрично казва, че съкращения няма да има в МВР и МО. Там са едни от най-бързо растящите разходи през последните години. Обявява проблема, но изключва най-големите му компоненти от решението.

4. Борбата със сивата икономика е бюджетна фантазия

Людмила Петкова твърди, че сивата икономика е 34,6% от БВП.

Ако това е вярно, това означава десетки милиарди евро. Но бюджетът разчита на ефекти от мерки, които още не съществуват: бъдещо електронно фактуриране; бъдещи контролни механизми и бъдещи секторни проверки. Тоест част от приходната база е изградена върху предположението, че администрацията внезапно ще стане много по-ефективна.

Това не е приходна политика. Това е надежда.

5. Дефицитът расте двойно, а дългът продължава да расте още експлозивно

Тук е най-силният удар. Донев представя бюджета като оздравителен.

Но неговите собствени числа показват:
2026 г. – 37,7 млрд евро дълг;
2027 г. – 44,7 млрд евро;
2028 г. – 50,5 млрд евро.

Тоест за две години държавният дълг расте с почти 13 млрд евро.

Въпросът е:

Ако това е оздравяване, как изглежда болестта?“

Още новини в категория България