Съединението издига княз Александър I и го води към абдикация

Решението му да подкрепи акта през 1885 г. ускорява разрива с Русия.

Княз Александър I Батенберг остава в историята като първия владетел на новоосвободена България. Но именно Съединението от 1885 г. превръща образа му в национален символ. Според материала на Агенция БГНЕС парадоксът е, че актът, който го прави един от най-популярните политически фигури, ускорява и конфликта му с Русия. Само година по-късно това завършва с абдикацията му.

Изборът на 22-годишния княз и натрупването на напрежение

Александър Батенберг е избран за княз на България на 29 април 1879 г. от Великото народно събрание, с подкрепата на Русия, посочва БГНЕС. Тогава той е на 22 години. Държавата тепърва изгражда институциите си. Руското влияние върху армията и администрацията е определено като огромно.

Още в първите години от управлението му се вижда, че отношенията между княза и Петербург няма да останат безпроблемни. През 1881 г. Александър суспендира Търновската конституция и установява режим с разширени княжески правомощия. Експериментът се оказва неуспешен. През 1883 г. конституцията е възстановена. Междувременно отношенията с Русия се влошават, отбелязва агенцията.

До 1885 г. Батенберг вече не е само княз, дошъл на престола с руска подкрепа. Той постепенно се оказва в центъра на спор за границите на руското влияние върху младата българска държава.

6 септември 1885 г.: Съединението и решението на Батенберг

На 6 септември 1885 г. в Пловдив е извършен преврат, който провъзгласява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Действието е подготвено от Българския таен централен революционен комитет. Подкрепено е от части от милицията и армията, пише БГНЕС.

Пред Батенберг стои избор. Той може да се дистанцира от случилото се. Може и да го приеме и да поеме управлението на обединена България. Според БГНЕС князът избира второто.

На 8/20 септември той издава указ, с който приема Съединението и титлата княз на Северна и Южна България. На следващия ден влиза тържествено в Пловдив.

Решението има голямо политическо значение. По оценката в материала князът не е човекът, извършил Съединението. Но именно заставането му зад свършения факт му дава държавна легитимност. В същото време князът, избран с руска подкрепа, застава начело на акт, който Русия не желае да бъде извършен по този начин.

От военен успех до абдикация

След Съединението руските офицери са отзовани от българската армия, посочва БГНЕС. Скоро след това Сърбия обявява война на България. Така младата държава трябва да се защитава без руските офицери, които дотогава заемат ключови командни позиции.

Българската армия обаче печели при Сливница, а след това настъпва в Сърбия. Според БГНЕС победата не само защитава Съединението. Тя превръща Батенберг в символ на военния и политически успех.

През април 1886 г. Топханенският акт признава Съединението. Александър Батенберг е признат от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия. Формално двете територии запазват различен статут. На практика са поставени под едно управление.

Само няколко месеца по-късно, на 9 август 1886 г., група офицери извършват преврат и принуждават княза да абдикира. Той е отведен извън страната. След контрапреврат, начело на който застават Стефан Стамболов и Сава Муткуров, Батенберг се връща в България. Връщането му обаче не спасява престола. Без подкрепата на Русия и при продължаваща политическа криза той абдикира на 26 август 1886 г.

Според обобщението в материала на БГНЕС Батенберг става национален герой не защото сам е създал Съединението, а защото в решаващ момент застава зад него. Това го поставя в пряк конфликт с Русия. В крайна сметка допринася и за загубата на престола му.

Още новини в категория България