Шекспир превзе Сахат тепе: Студенти въвлякоха публиката в „Сън в лятна нощ“

Под открито небе на Дановия хълм бъдещи актьори от Пловдивския университет поставиха комедията като театрална променада, в която зрителите вървяха с героите и станаха част от действието.

Една от емблематичните локации на Пловдив – Сахат тепе – се превърна в жива сцена за театър без дистанция. Студенти от специалност „Актьорство за драматичен театър“ към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ представиха своя прочит на „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир. Вместо класическа постановка с разделение „сцена–зрители“, те въвлякоха публиката в действието.

Представлението се игра под открито небе, сред алеите и зеленината на Дановия хълм. Там любовта, магията и заблудите от шекспировата комедия прозвучаха с хумор и самоирония. Основният ход беше формата – театрална променада, в която зрителите следват персонажите през различни пространства.

Театрална променада вместо традиционна сцена

Постановката не разчиташе на един център на действие. Героите се появяваха на различни места по маршрута, а публиката се движеше след тях. Това промени ритъма и усещането за спектакъл.

Зрителите не останаха пасивни. Те ставаха свидетели на срещи, обърквания и комични ситуации отблизо. На моменти присъствието им се превръщаше в част от сценичната логика. Именно тази близост създаде усещане за „жив театър“, в който всяко представление може да се развие по различен начин.

Режисьорският акцент: игра между реалност и илюзия

Под режисурата на доц. д.изк.н. Петър Одажиев спектакълът предложи фокус, който излиза извън стандартното четене на любовната интрига. В центъра беше играта между реалност и илюзия. Също и границата между актьора и ролята.

Тази линия се подсили от самото място. Паркът и откритото пространство премахват театралната „рамка“. Така въпросът кое е игра и кое е истинско остава отворен. Зрителят го решава в движение.

Изпитание и визитка за младите актьори

Събитието беше част от творческите изяви на студентите от Пловдивския университет. То показа не само актьорски потенциал, но и готовност за риск. И за работа с пространство, което не прощава.

Театърът на открито няма удобствата на залата. Няма фиксирана акустика и контролирана среда. И все пак именно това превърна Сахат тепе в подходящ фон за „Сън в лятна нощ“. Пиесата живее от недоразумения и от магия, която пренарежда света.

Когато над хълма падна лятната вечер, остана да звучи въпросът, който Шекспир поставя от векове. Ако любовта е магия, кой всъщност я създава?

Още новини в категория Култура