Видин Сукарев: Съединението ражда разделението русофили–русофоби

Историкът обяснява защо Пловдив става център и как градът губи блясък.

Съединението е общобългарско дело, но Пловдив се превръща в естествения му център заради ролята си на столица на автономната област Източна Румелия, създадена по решенията на Берлинския конгрес. Това казва доц. д-р Видин Сукарев, историк и изследовател от Регионалния исторически музей – Пловдив.

По думите му градът е и голям политически, културен и образователен център още от Българското възраждане. Особено през втората половина на XIX век Пловдив се оформя като най-значимия подобен град в българските земи. Сукарев уточнява, че тогава ключов политически център за българите е и Константинопол, където живее голяма българска общност.

Защо Съединението минава с малко жертви

Сукарев посочва, че жертви има, но те са минимални на фона на риска османската армия да влезе в Пловдив. Той обръща внимание на фигурата на майор Райчо Николов, която изследва от години.

В исторически и политически план Съединението може да се опише като славна и безкръвна революция, защото е прието от българското общество. Според Сукарев това събитие вече е било „в душите на хората“, което създава благоприятни предпоставки.

Той добавя, че след тържеството идва отрезвяване и нужда от допълнителна решимост. Участниците и организаторите са били наясно, че страната трябва да се готви за военен конфликт. Не е било ясно само, че конфликтът ще е на запад – срещу Сърбия, при положение че стратегическият противник е била Османската империя. Сукарев определя Сръбско-българската война като следващ етап от защитата на Съединението и подчертава значението ѝ.

Русия и политическата линия на разлома

Сред най-важните заблуди около Съединението Сукарев откроява темата за участието на Русия и липсата на подкрепа за самия акт. По думите му това силно разочарова част от българското общество.

Той казва, че още в първите дни след Съединението се ражда политическото разделение на русофили и русофоби, което предопределя българската история в много отношения. Историкът обяснява, че позицията на русофилите дълго време е, че Русия не е против Съединението, а против начина на извършването му и не приема фигурата на княза.

Сукарев подчертава и ролята на Великите сили. Според него Съединението се „разрешава“ и от Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Русия като държави, които се интересуват от наследството на Османската империя.

Той добавя и друг парадокс: Съединението носи и разединение вътре в обществото. Като пример посочва, че около 140-годишнината от преврата срещу княз Александър I, контрапреврата, абдикацията и регентството ясно се вижда дългата ръка на руската дипломация.

Какво печели България и какво губи Пловдив

Сукарев припомня тезата на проф. Андрей Пантев, че със Съединението България печели, а Пловдив губи. По думите му в следващите години и десетилетия Пловдив се превръща в по-провинциален град, докато София изпъква. Той посочва, че това се потвърждава с икономически, социални и демографски данни.

Като свидетелство Сукарев дава пример с Константин Иречек, който в книгата си „Пътуване по България“, написана година-две след Съединението, отбелязва, че Пловдив вече губи от блясъка си и се превръща в редови провинциален град.

Историкът казва, че след Съединението Пловдив преживява упадък и населението му намалява. По думите му много от видните пловдивски фамилии тогава се изселват в София. Въпреки това инерцията от Възраждането помага на града да се наложи като втория град в България. Сукарев допълва, че през следващите десетилетия Пловдив се оформя като втория по значимост град и остава такъв и до днес, а през 30-те години постепенно започва да се развива и да разкрива институции, важни за бъдещето му.

Девизът „Съединението прави силата“ и днес

По думите на Сукарев девизът „Съединението прави силата“ е актуален и в наши дни – както в ежедневните отношения, така и в националната политика. Той смята, че хората на висши административни постове и всички, които допринасят за обществото, не бива да губят националното си чувство.

Сукарев обръща внимание, че има български общности, които са загубили част от самосъзнанието си за принадлежност към България. Той дава пример с темата за гагаузите и казва, че българският им корен не подлежи на съмнение, но поради непоследователност на поколения политици това самосъзнание се е формирало в друго. Според него е нужна последователна политика към бъдещето на България и към българщината, за да може страната да се развива като културна и икономическа държава, която да не се гордее само с миналото си, а и с настоящето.

Доц. д-р Видин Сукарев е роден в Пловдив на 13 май 1977 г. Завършва „История“ във Великотърновския университет през 2000 г. От 2003 г. работи в Регионалния исторически музей – Пловдив и преподава в Аграрния университет – Пловдив и ПУ „Паисий Хилендарски“.

Още новини в категория България