Йотова предупреждава: ЕС няма план за край на войната в Украйна, а „коалиции на желаещите“ тласкат към милитаризация

На среща с посланиците в София президентът Илияна Йотова настоя, че конфликтът няма военно решение и че България няма да участва във военни или мироопазващи сили без мандат от Народното събрание.

България продължава да отстоява тезата, че войната в Украйна няма военно решение. Според държавния глава Илияна Йотова усилията трябва да се насочат към дипломатическо уреждане. Тя говори при откриването на годишната конференция на извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на България в София.

Йотова постави ключов въпрос пред дипломацията: може ли тази позиция да събере мнозинство сред европейските партньори. По думите ѝ разделенията по темата се задълбочават. Това важи и във вътрешнополитически план, и между държавите в ЕС.

„Най-големият дефект“: липса на общ европейски план

Президентът посочи, че основният проблем на европейската политика е липсата на общо решение за края на войната. Според нея ЕС не излиза с консенсусна линия, която да предложи на международната сцена.

Йотова припомни, че Европейският съвет е заявявал подкрепа за дипломатически усилия и намерение да засили ангажираността си. Тя цитира и публични сигнали за „добре развит дипломатически канал“ с Русия. По думите ѝ реакцията на част от европейските лидери е била хладна. След това позицията е била смекчена.

Изводът ѝ е ясен: така общата линия на ЕС за условията, при които войната може да приключи, не става по-ясна. А без яснота, според нея, се отваря пространство за паралелни формати и противоречиви политики.

„Коалицията на желаещите“: от дипломация към военни формати

Йотова коментира и дискусията за т.нар. Коалиция на желаещите. Според нея темата има както вътрешнополитическо, така и международно измерение. Тя заяви, че позицията на България „в този момент“ е правилна.

Президентът описа самото създаване на коалицията като резултат от противоречия между държавите. Според нея първоначалната цел е била да се компенсира изолирането на Европа и ЕС от преговорния процес, който тогава се е водел между САЩ и Русия.

Тя критикува и начина, по който България се е присъединила. По думите ѝ тогавашното правителство не е дошло с ясна позиция. Намеренията не са били обяснени нито на институциите, нито на обществото.

Какво е решила България и какво не е решила

Йотова припомни, че България се е присъединила към коалицията през юли 2025 г. Няколко месеца по-късно е последвало решение страната да не участва в многонационалния военен корпус за Украйна. Той е описан като формат, който би действал след евентуално примирие или траен мир и е свързан със щаб във Форт Мон-Валериен.

Президентът подчерта, че коалицията е претърпяла промяна. Според нея фокусът се е изместил от дипломатически усилия към засилване на военната помощ и създаване на допълнителни военни формати.

Тя предупреди за риск подобни коалиции да милитаризират външната политика. Йотова посочи, че не е ясно какво означава формулировката „стабилно налагане на мир“ и каква е българската позиция спрямо нея.

Накрая тя заяви, че България няма решение за участие във военни или мироопазващи сили без санкция от Народното събрание. Военната помощ, според нея, е в рамките на решенията на парламента и на ангажиментите на страната в ЕС и НАТО. Тя добави, че липсва национална позиция и за сценарии, които се обсъждат индиректно в анализи, но не са заявени директно като официална цел.

Още новини в категория България