Захари Стоянов пуска „Борба“ и тласка Съединението

Вестникът излиза в 15 броя и спира два дни преди акта.

Не може да се говори за Съединението без Захари Стоянов – революционер и журналист, който първо описва Априлското въстание, а през 1885 г. вече участва пряко в писането на историята на България.

През 1885 г. пред него стои друга задача. България е свободна, но Берлинският договор я оставя разделена. Източна Румелия продължава да съществува отделно от Княжество България.

Комитетът в Пловдив и задачата да стигнат до хората

В началото на 1885 г. около идеята за обединение започват да се събират хора с революционен опит. На 10 февруари в Пловдив е създаден Българският таен централен революционен комитет. Начело застава Захари Стоянов.

По данни от разказа в материала Захари Стоянов преценява, че Съединението няма да стане само с тайни събрания. Нужен е публичен глас, който да стигне до повече хора.

Вестник „Борба“ – неофициалният печатен орган

Така се появява вестник „Борба“. Първият брой излиза на 28 май 1885 г. Това е първият самостоятелен вестник на Захари Стоянов. Изданието е представено като неофициален печатен орган на комитета.

На страниците му Съединението вече не е идея зад затворени врати. Захари Стоянов пише остро, участва в политически спорове и открито агитира за обединението на Княжество България и Източна Румелия.

Вестникът има 15 броя. Последният е отпечатан на 4 септември, само два дни преди Съединението. След това „Борба“ повече не излиза. В материала се посочва, че вестникът е създаден за конкретна кауза, която е постигната.

От перото към организацията на самата акция

Захари Стоянов не остава само зад печатарската машина. Като председател на комитета той участва в подготовката на акцията и в изграждането на мрежата, която трябва да я направи възможна.

Под негово ръководство движението постепенно се насочва към непосредствената цел – Съединението. В текста се посочва още, че негов е и текстът на възванието, с което актът е обявен пред българите.

Потомците и идеята за паметник в Пазарджик

Повече от век по-късно фамилната връзка със Захари Стоянов продължава през потомците на неговите братя. Инж. Храбър Стоянов е внук на най-малкия брат на Захари Стоянов – Вичо. Той разказва, че дълго време дори в училище не е говорил за родствената връзка.

Храбър Стоянов подчертава, че за него причината едно име да бъде почитано не е родството, а делата, които остават след човека. Именно това желание отвежда до идея в родния му Пазарджик да се изгради паметник на Захари Стоянов. Замисълът за малък знак прераства в проект. Около него е създаден организационен комитет.

В материала се разказва, че събирането на средства се оказва най-лесната част. Хора и организации се включват с дарения. Строителни фирми помагат безвъзмездно срещу материали. Според разказа фирми правят и големи отстъпки, когато разбират, че е за паметник на Захари Стоянов.

Арх. Кръстьо Танков обяснява, че Захари Стоянов е пример за път от полуграмотен овчар до председател на Народното събрание, журналист и писател. Той допълва, че в Пазарджик има паметници на войводи, четници и просветители, но е липсвал паметник на будител като Захари Стоянов.

Така образът му остава събран в едно – човек, който превръща перото в част от подготовката на политическо действие. А вестник „Борба“ остава като символ на тази роля – 15 броя, след които историята на държавата тръгва по различен път.

Още новини в категория България