1205 зрелостници в Пловдивско избират английски за втори ДЗИ
Данни на РУО и анализ на Esri Bulgaria очертават силен интерес и високи оценки.
Английският език отново е най-предпочитаният профилиращ предмет за втория задължителен държавен зрелостен изпит (ДЗИ) в Пловдивска област за випуск 2026 г.. Това показват данни на Регионалното управление на образованието – Пловдив.
По информация на РУО–Пловдив 1205 зрелостници са избрали английски. Броят е „значително повече“ спрямо следващите предмети в списъка, посочват от управлението.
В община Пловдив данните от ГИС анализа на Esri Bulgaria също дават ориентир за резултатите. При ниво B1.1 средният успех е 5,74 сред 334 явили се. При ниво B2 средният успех е 5,03 сред 655 зрелостници.
За учениците, които започват 12. клас през есента, тези числа не са готова рецепта за подготовка. Различните зрелостници губят точки по различни причини. Едни имат трудности с писането. Други работят бавно. Трети имат пропуски в граматиката и лексиката. Затова началото на учебната година е по-подходящо за диагностика и план.
Диагностиката е първата стъпка преди преговор
Училищната оценка по английски не е достатъчно точна отправна точка за ДЗИ. Тя отразява работата през годината. Но не показва непременно представянето в задачите и ограниченията на зрелостния изпит.
По-полезен старт е работа с реален вариант от ДЗИ за съответното ниво. Министерството на образованието и науката (МОН) публикува изпитни материали по английски. Има отделни варианти за B1.1, B1 и B2.
Първият тест не трябва да се свежда само до точките. По-важно е да се види къде се губят. Причините може да са непозната лексика. Може да е неправилно разбран текст. Може да са повтарящи се граматични грешки. Риск са и писмените задачи, както и бавното темпо.
Полезна практика е воденето на кратък дневник на грешките. В него ученикът може да записва задачата и причината за грешката. Може да добавя и какво трябва да провери или упражни. След един-два пълни варианта обикновено се виждат повтарящи се проблеми. Те могат да станат първите цели в подготовката.
B1.1, B1 или B2: форматът определя тренировките
Честа грешка е да се търсят общо „тестове за матура по английски“. Нивото на конкретния ДЗИ има значение. Официалните материали на МОН са разделени за B1.1, B1 и B2. Затова тренировъчните варианти трябва да съответстват на изпита, който ученикът ще полага.
Доброто общо владеене на езика не гарантира висок резултат. Нужно е познаване на формата. Нужно е и спазване на изискванията на писмените задачи. Важно е и постепенно изграждане на темпо в рамките на изпитното време.
Случайните онлайн тестове може да са допълнение. Но според представената информация по-надеждни за проследяване на напредъка са официалните варианти от предишни сесии за същото ниво.
План за годината: от пропуски към работа за време
В периода септември–октомври фокусът е върху установяване на слабите места. Подходът е да се работи по пропуски, които влияят на цели групи задачи. Ако един граматичен проблем се повтаря, или речникът пречи на разбирането, няма голяма полза от пълен вариант всяка седмица. По-разумна цел е да се определят няколко слаби зони. След това се следи дали грешките там намаляват.
През ноември–януари подготовката може да се раздели по умения. Това включва работа с текст, слушане и писмени задачи. Включва и упражнения за конкретни граматични и лексикални пропуски. Редовната работа е по-полезна от редки многочасови маратони. При писането ключово е ученикът да разбира какво не работи. След това да коригира същия проблем в следващата задача. На няколко седмици може да се преглежда и дневникът на грешките.
От февруари нататък пълните изпитни варианти трябва да заемат по-голяма част от подготовката. Те помагат да се видят проблеми като лошо разпределение на времето и спад в концентрацията. След пробен изпит водещият въпрос остава къде и защо са изгубени точки. Така последните месеци преди ДЗИ се използват за конкретни корекции.
Самостоятелната подготовка е реалистична, ако ученикът познава формата, спазва план и анализира грешките си. Важен е и надежден начин за обратна връзка за писмените задачи. Ако такава липсва и грешките се повтарят, външната обратна връзка може да е полезна. Като ориентир за напредъка в източника са посочени три признака: по-малко повтарящи се грешки, по-добро разпределение на времето и по-стабилни резултати в следващи варианти.
Още новини в категория България
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от България
