Анализ: Пловдив няма политика срещу лятната енергийна бедност

Проучване предупреждава, че климатикът не помага, ако токът е непосилен.

Горещините в Пловдив все по-често се превръщат в ежегоден проблем, но политиките за енергийна бедност в България остават насочени основно към зимата. Това показва нов анализ за лятната енергийна бедност у нас. В него енергийното обновяване на жилищата е разгледано не само като начин за по-ниски сметки за отопление, а и като инструмент за ограничаване на прегряването през летните месеци.

Ключовият извод е, че лятната енергийна бедност на практика няма самостоятелно място в българските политики. Според анализа домакинство може да има климатик и въпреки това да не може да си позволи да го използва. В неефективно жилище активното охлаждане води и до по-високи сметки.

Поставен е и конкретният въпрос, който стои зад темата: не е достатъчно да се пита дали има климатик. Важно е дали човек може да поддържа безопасна температура у дома, без това да го изправи пред непосилен разход за електроенергия.

Не всичко минава през климатика

Според изследването охлаждането не бива да се приравнява само с климатизация. Като мерки с ефект са посочени външни щори и капаци, по-добра изолация, таванни вентилатори, засенчване и правилно използване на естествената и нощната вентилация.

Анализът отбелязва, че тези решения могат да намалят температурата в жилището с до 4–5 градуса. Това ограничава нуждата от активно охлаждане и съответно разхода за ток.

При екстремни жеги климатизацията остава важна, особено за най-уязвимите хора. Но според анализа тя трябва да допълва, а не да замества пасивните мерки.

За Пловдив е изведен конкретен акцент. Санирането, засенчването и подобряването на сградите могат да бъдат политика срещу летните горещини, а не само срещу високите сметки през зимата.

„Топъл дом“ има, но летен еквивалент липсва

Анализът описва, че политиките са разпределени между различни институции. Социалното подпомагане е концентрирано върху отоплителния сезон. Сградното обновяване е част от политиките за енергийна ефективност. Високите температури се разглеждат основно като климатичен и здравен риск.

Според изследването това води до разминаване между институциите.

Като стъпка напред е посочен Социалният план за климата. Той предвижда енергийно обновяване на жилища на уязвими домакинства и програмата „Топъл дом“ за еднофамилни къщи. Предвидено е и използването на термопомпи в част от подпомогнатите жилища.

Въпреки това остава ключовият въпрос, поставен в анализа. Какво се случва с домакинството, което вече има уред за охлаждане, но не може да си позволи сметката за електроенергия? Според анализа липсва летен еквивалент на помощта за отопление.

Как изглежда проблемът в Пловдив

Пловдив е сред местата в България, където високите летни температури са особено осезаеми, посочва анализът. В същото време градът има голям стар жилищен фонд. Описани са панелни сгради, еднофамилни и нискоетажни постройки, както и жилища с различно качество на изолацията.

Отчетени са и квартали, в които домакинствата имат много различни възможности да инвестират в охлаждане. На този фон анализът поставя по-широкия въпрос. Ако енергийно ефективният дом изисква по-малко енергия, за да бъде обитаем, защо проблемът у нас се измерва основно през това дали можем да се стоплим през зимата?

В заключение изследването подчертава, че не предлага решение чрез раздаване на климатици. Напротив, предупреждава, че това може да е скъпо и неефективно решение в лошо изолирано жилище.

Още новини в категория Новини от Пловдив