България на ръба на санкции от ЕС: Сезонните работници вече ще се одобряват за 3 дни

Рекорден недостиг на кадри тласка бизнеса към масов внос на работници, а държавата ускорява и дигитализира процедурите, за да избегне наказателна процедура и глоби от Брюксел.

Българският пазар на труда влиза в нова фаза на напрежение. Недостигът на работна ръка вече не е проблем на отделни браншове. Той се превръща в системен риск за икономиката.

На този фон правителството подготвя промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Целта е двойна. Да се улесни наемането на сезонни работници от трети държави. И да се избегнат финансови санкции от Европейския съюз.

Глад за работници и рекорден ръст на сезонната заетост

Данните на Агенцията по заетостта показват остър дефицит на кадри в строителството, селското стопанство, индустрията и туризма. Това са сектори, които формират около 70% от търсенето на пазара на труда. Работодателите там планират да наемат над 160 000 души.

Когато местният ресурс не стига, бизнесът все по-често търси решение извън страната. Най-видим е бумът при краткосрочната сезонна заетост до 90 дни. За последните три години регистрациите са над 75 000.

Ръстът през 2025 г. е особено показателен. Наеманията на чужденци за до 90 дни достигат 19 057. Това е почти двойно повече спрямо 2024 г., когато са били 10 403.

Брюксел натиска: ускорена процедура, за да няма глоби

Промените не са продиктувани само от нуждите на работодателите. Срещу България има открита наказателна процедура на Европейската комисия. Причината е неправилно въвеждане на директивата за сезонните работници.

Ако държавата не коригира правилата, рискът е ясен. Делото може да стигне до Съда на ЕС. Следващата стъпка са финансови санкции, които биха натоварили бюджета.

Затова се въвежда ускорена процедура за определен профил сезонни работници. Чужденци от трети държави, които са работили сезонно в България поне веднъж през последните пет години, ще получават регистрация в срок до три работни дни.

Край на хартиените преписки: дигитализация и повече правомощия по места

Административният проблем е натрупван с години. Големият обем хартиени документи затруднява обработката на заявленията. Това води до забавяния и реални загуби за работодатели, които работят по сезонни графици.

Новият модел предвижда подаване на документи изцяло по електронен път. Това ще става чрез Системата за сигурно електронно връчване, Портала на електронното управление или специализирана платформа за разрешения за пребиваване и работа.

Промените спират и практика, която досега създаваше правен риск. Администрацията вече няма да изисква хартиени копия от документи за пребиваване на чужденци. Подобно изискване противоречи на Закона за българските лични документи.

Въвежда се и децентрализация. Местните бюра по труда ще могат да обработват заявленията за сезонна работа. Така натоварването няма да се трупа само в София.

По-лесен старт за хора с български произход

Реформата засяга и друга група, която досега оставаше блокирана от липса на координация между институциите. Това са чужденци с доказан български произход, включително бесарабски българи, които чакат разрешение за постоянно пребиваване.

През периода 2021–2025 г. едва 890 души са успели да регистрират заетост по този ред. Причината е, че проверките се случват бавно и на хартия.

Сега Агенцията по заетостта ще проверява статута им по служебен път през RegiX, свързана с дирекция „Миграция“ на МВР. Това може да ускори достъпа им до легална работа и да намали периода на принудително изчакване.

Правителството представя промените като опит за бързо решение на два проблема. Първият е недостигът на хора за бизнеса. Вторият е рискът от санкции от ЕС.

Остава ключовият въпрос. Колко бързо системата ще премине към реална дигитализация и предвидими срокове. И дали институциите ще издържат темпото, което икономиката вече им налага.

Още новини в категория България