Доц. Бацелова: Чумата е лечима, но изисква строг контрол

Случаят в Иркутска област върна фокуса върху белодробната форма.

Чумата остава една от класическите особено опасни инфекции, при които мерките трябва да са изключително стриктни. Това заяви пред TrafficNews пловдивският епидемиолог доц. д-р Христиана Бацелова по повод тревогата около случай в Русия.

Поводът е смъртта на 28-годишна служителка на противочумен институт в Иркутска област след тежко заболяване. Първоначалните съобщения свързаха случая с белодробна чума, но впоследствие руските власти отрекоха диагнозата. По техни данни изследванията не са установили причинителя на заболяването. В същото време десетки контактни лица са поставени под медицинско наблюдение, а в лечебни заведения в района са въведени ограничителни мерки.

Какво представлява чумата и кой е причинителят

Доц. Бацелова обяснява, че чумата е остро инфекциозно, кръвно-преносимо и векторно заболяване, но с бактериална, а не вирусна природа. Причинителят е бактерията Yersinia pestis.

По думите ѝ това е ключова разлика спрямо тежките вирусни инфекции, но не намалява риска. Специалистът подчертава, че именно заради тежестта на заболяването здравните власти подхождат с максимална предпазливост.

Предаване и форми: от бубонна до белодробна чума

Според доц. Бацелова в природата Yersinia pestis циркулира най-често по веригата гризач – бълха – гризач. Когато човек влезе в контакт със заразена бълха и бъде ухапан, най-често се развива бубонната форма.

Белодробната форма по принцип е рядка. Епидемиологът посочва, че при част от случаите бубонната форма може да премине в бактериемия. Тогава бактериите достигат до белия дроб и започва белодробно разпространение чрез кихане, кашляне и дишане. По думите ѝ именно такъв механизъм е стоял зад тежки епидемии в миналото.

Тя допълва, че белодробната чума е по-тежка, а при липса на лечение леталният изход е почти сигурен.

Риск за България, инкубация и защо контролът е решаващ

Доц. Бацелова казва, че хората не са ваксинирани масово и всеки би бил възприемчив при заразяване с Yersinia pestis. Тя уточнява, че в България не съществува риск за разпространение по веригата гризач – бълха – гризач, но не може да се каже дали заразен с белодробна форма човек няма да дойде в Европа или България.

По думите ѝ именно затова установяването на контактните лица и поставянето им под карантина при необходимост е правилна и нормална противоепидемична мярка. Специалистът подчертава, че по този конкретен руски случай данните са оскъдни и не е ясно дали има заразени от починалата.

Епидемиологът посочва, че инкубационният период при ухапване е между 3–4 и 7 дни, като продължителността зависи от формата. При бубонната форма характерен първи симптом е подуване на регионалния лимфен възел, а при белодробната – кървава кашлица.

Доц. Бацелова подчертава, че днес чумата може да бъде лекувана, но времето е решаващо. По думите ѝ има протоколи за лечение, но терапията трябва да започне веднага, особено при белодробната форма.

Към момента, според нея, няма данни за огнище на чума в България сред диви или синантропни гризачи. Няма и основание за извънредна тревога сред населението. Експертът препоръчва да се избягва контактът с диви и синантропни гризачи като сив плъх, черен плъх и домашна мишка. При пътуване до район с установени случаи или лица под карантина тя съветва да се следват указанията на здравните власти.

По темата за ваксините доц. Бацелова припомня, че още през 20-те години на миналия век е създавана ваксина срещу чума. Тя добавя, че сега се разработват различни варианти, включително иРНК, рекомбинантни и векторно базирани ваксини, които все още се изпитват.

Още новини в категория Светът