Д-р Добрина Проданова припомни ЗЗУ Пловдив и 5000 работни места

Заводът тръгва през 1968 г., изнася електроника и се свива след 90-те.

Д-р Добрина Проданова, бивш председател на Сдружение Търговско-промишлена камара – Пловдив, разказва за индустриалното минало на града чрез историята на Завода за запаметяващи устройства (ЗЗУ). По думите ѝ в най-силните си години предприятието дава работа на близо 5000 души и е част от високотехнологичната индустриална база на Пловдив преди промените през 1989 г.

Как започва ЗЗУ и как расте производството

Според разказа на Проданова началото е поставено през 1968 г., когато е взето решение заводът да бъде изграден в Пловдив. Производството стартира три години по-късно с 142 устройства. Развитието е бързо. Само след две години произведените устройства достигат 2330.

С времето предприятието се разраства до мащабен промишлен комплекс. Производствената база заема около 80 декара. Включва 11 цеха и електроизчислителен център. Там се произвеждат запаметяващи устройства на магнитна лента и друга електронна техника. Значителна част от продукцията е предназначена за износ, посочва Проданова.

Уникално място в българската електронна индустрия

Проданова определя ЗЗУ – Пловдив като специфичен за електронната индустрия на България. По нейните думи предприятието е единственият производител в страната на външни запаметяващи устройства на магнитна лента.

Тя допълва, че заводът участва и в производството на специализирана електроника за нуждите на военно-промишления комплекс на СИВ. По спомените ѝ е усвоено производство на комплекс за управление на войските. Той достига 35% от производствената програма на обединението.

Сред разработваните технологии тя посочва и запаметяващо устройство, което приема изображения, предавани от космоса. В разказа си отбелязва, че тогава подобни изделия се произвеждат само в още две държави – САЩ и Франция.

През 1988 г. СО „Периферна техника“ изработва първите образци и пробна серия на СМ-5315. Това е външно запаметяващо устройство на магнитна лента тип „Картридж“. По описанието на Проданова това е ново поколение техника с касета с магнитна лента. Такива касети тогава се произвеждат само от няколко водещи електронни компании в света.

От 3022 работещи през 1991 г. до продажба на активите

Проданова връща и епизод от началото на 90-те години. През 1992 г. заместник-директорът на Търговската камара на Париж инж. Денис Дансет посещава Пловдив и разглежда все още работещия завод. Впечатление му правят четири японски обработващи центъра с цифрово програмно управление. По разказа ѝ всеки е струвал по 750 000 долара.

По думите на Проданова по-късно съдбата на тези машини е различна. Тя твърди, че четирите автоматични центъра впоследствие са изнесени в съседна държава срещу по 90 000 германски марки за всеки.

След политическите и икономическите промени в началото на 90-те години ЗЗУ започва да губи мащаба си. Проданова свързва това с разпадането на СИВ и загубата на традиционните пазари. През 1991 г. в завода все още работят 3022 души.

През 1999 г. държавата продава 80% от капитала на ЗЗУ. След приватизацията старата производствена дейност не е развита в предишния ѝ мащаб, а помещенията започват да се използват за различни частни дейности. През 2014 г. недвижимите активи на завода – десетина сгради върху терен от около 80 декара – са продадени.

Според обобщението на Проданова заводът не приключва с един конкретен ден на окончателно затваряне. Производството постепенно се свива, сградите сменят предназначението си, а предприятието в познатия му вид изчезва. Остават индустриалната база и спомените на хилядите инженери, техници и работници, минали през ЗЗУ, както и свидетелството за време, в което от Пловдив се изнася високотехнологична електроника.

Още новини в категория България