Гергьовден: защо 6 май е най-силният пролетен празник и денят на Българската армия

Празникът събира в една дата народните ритуали за плодородие и здраве, почитта към Св. Георги и официалното честване на Деня на храбростта – с традиции, които минават през войни, укази и промени в държавата.

Днес България отбелязва Гергьовден – един от най-важните дни в календара. Празникът е едновременно религиозен, народен и държавен. На 6 май почитаме Св. Георги Победоносец, отбелязваме Деня на овчарите и честваме Деня на храбростта и празник на Българската армия.

Имен ден празнуват Георги, Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и производните им.

Св. Георги и битката със злото в народната памет

В християнската традиция Св. Георги е мъченик. В българския фолклор образът му се свързва с по-стари пролетни скотовъдни култове и мотива за змееборството. Историята е добре позната: светецът, представян като конник, побеждава змея и спасява девойката, предопределена за жертва.

В народните представи това не е само легенда, а символ. Победата над чудовището се тълкува като победа над студа и зимата. Тя е знак за освобождаването на пролетта и началото на растежа. Така Гергьовден се превръща и в сезонна граница в традиционния скотовъден календар.

След Великден това е най-големият пролетен празник за православните. Пада се в разгара на пролетта и затова в някои райони го наричат Зелен Георги или Цветен Георги.

Ритуалите на 6 май: агнето, обредният хляб и общата трапеза

Подготовката за Гергьовден започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци. Те са за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредни хлябове, като най-големият е посветен на Св. Георги.

По традиция се коли първото мъжко агне, родено през годината. Преди жертвоприношението то се прекадява и се освещава. Коленето става пред трапезата, където има сол, трици и трева. От тях се дава на агнето предварително. Смисълът е ясен: ситост, плодородие, здраве и живот през годината. На места кръвта се излива върху лехите, за да „ражда земята повече“.

Следва обща трапеза. Тя също се прекадява. На нея традиционно присъстват печено агнешко, пресен лук и чесън, салата, хляб и вино. Празникът продължава с песни и хора. В някои райони се връзват люлки. Вярването е, че който не се люлее, няма да му върви през годината.

Съществуват и други местни обичаи. Някъде момите „вадят“ пръстени и китки от бял котел с вода, оставени да пренощуват вътре. Така се правят наричания за женитба. Другаде се изпълнява ритуал по събличане и забраждане на булките, омъжени през годината. Кръстници или кумове символично свалят връхната дреха и сменят обувките. После забраждат младите жени с кърпа. Тези практики имат социална функция. Те показват прехода към нов статус и приемането в общността на зрелите жени.

Денят на храбростта: как 6 май става празник на армията

Гергьовден има и официално държавно значение. На 6 май се отбелязва Денят на храбростта и празник на Българската армия. В началото съществуват две отделни чествания – Ден на бойната слава и Ден на храбростта и победите.

Ключов момент идва на 1 януари 1880 г. Тогава княз Александър I Батенберг издава Указ №1 за учредяване на военния орден „За храброст“. С него се удостояват герои от бойното поле. С Указ №5 от 9 януари същата година се постановява и честването на празника.

По време на войните между 1912 и 1918 г. традицията продължава дори в бойни условия. Отслужват се панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ. Честването завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната слава се отбелязва отделно на 27 ноември. Датата е свързана с победата при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г. През 20-те години на ХХ век двата повода се обединяват на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. През 1937 г. за първи път честването започва от предната вечер със заря.

След 1946 г. традицията на 6 май е прекъсната. Празникът на армията първо се мести на 9 септември, а след 1953 г. – на 23 септември. Така остава до промените през 1989 г. По-късно Великото народно събрание определя 23 август за празник на войската, свързан с решителните боеве при Шипка през 1877 г. През 1991 и 1992 г. този ден се чества от българските воини.

Официалното връщане към 6 май идва през 1993 г. С постановление на Министерския съвет №15 от 27 януари датата е обявена за Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Днес Гергьовден остава рядък пример за празник, който събира църква, традиция и държава в една обща дата. И напомня, че смисълът на обичаите и военната почит е един и същ: общност, памет и отговорност.

Още новини в категория Култура