Имотният пазар в България спира: Сделките падат до 3 пъти, цените стигат „плато“

Икономистът проф. Красимир Петров вижда признаци за обръщане на цикъла – отстъпки, оттеглени оферти и риск от натиск при по-високи лихви и проблемни кредити.

Пазарът на жилищни имоти в България навлиза в период на осезаемо охлаждане. Това заяви икономистът проф. Красимир Петров в подкаста „Квадратни метри“. По думите му спадът вече се усеща на терен. Брокери и инвеститори отчитат по-малко сделки. Промяната не изглежда като типично сезонно забавяне.

Според Петров в градове извън София сделките са намалели между два и три пъти. В столицата спадът е по-умерен. Той е между 20 и 30%. На отделни места достига до 40%. Икономистът тълкува това като сигнал за по-дълбок завой в имотния цикъл.

Сделките се свиват, цените „замръзват“

Проф. Петров описва ситуацията при цените като достигане на „плато“. Това е период без съществен ръст. Според него подобни фази често са кратки. Понякога те са преход към реален спад.

Той напомня и историческия контекст. Имотните балони обикновено траят между четири и седем години. В България предходният силен цикъл е между 2003 и 2008 г. След това цените започват да се понижават постепенно. Спадът се проточи няколко години. Най-ниските нива се виждат около периода на фалита на КТБ. Тогава несигурността в икономиката се засили.

Продавачите вече реагират: отстъпки и свалени обяви

По думите на икономиста се виждат класически признаци за обръщане. Част от продавачите започват да правят отстъпки. Други свалят имотите си от пазара и изчакват. Трети продават по-агресивно, защото са задлъжнели.

Допълнителен натиск според него идва от инвеститори, купували по-рано на по-ниски цени. Те могат да продават с печалба и при намаления. Това увеличава конкуренцията между офертите. Така натискът върху цените може да се засили.

Петров поставя под съмнение и очакването, че чужденци ще „държат“ пазара. Подобни прогнози е имало и преди влизането в ЕС. Тогава се говореше за масов интерес от Западна Европа. Реалността обаче остана по-ограничена. Имаше покупки от британци в курортни зони. Но масова вълна не се случи.

Лихвите и кредитите остават ключов риск

Икономистът предупреждава и за лихвения риск. Според него е малко вероятно сегашните ниски нива да се запазят дълго. При ликвидна криза банките могат да вдигнат лихвите по кредити и депозити. Целта би била да привлекат средства.

Той припомня, че през 2010–2011 г. ипотечните лихви са достигали двуцифрени стойности. Това е фактор, който пряко влияе върху достъпността на жилищата.

По официални данни на БНБ кредитната задлъжнялост е нараснала значително през последната година. Според Петров увеличението на депозитите в банките до голяма степен идва от кредитиране. То не е задължително знак за ръст на реалните спестявания.

Петров предупреждава, че дори малък дял проблемни кредитополучатели може да ускори спада. Причината е проста. Това е достатъчно, за да се наруши балансът между търсене и предлагане.

Икономистът добавя, че първо се усеща натиск в средния сегмент. При по-сериозна криза обаче луксозните имоти често падат най-много в проценти. Той отхвърля и тезата, че престижните локации са защитени. При предишни спадове именно скъпите активи са били разпродавани с големи отстъпки. Това става, когато собствениците имат нужда от ликвидност.

Още новини в категория Бизнес