Инж. Филков: Нуждата от напояване в България е нагоре с 15%

Държавните системи покриват до 10% от площите, а загубите стигат над 90%.

Климатичните промени вече увеличават нуждата от напояване в българското земеделие. Според доц. инж. Петър Филков от Университета по строителство, архитектура и геодезия, необходимостта от напояване е нараснала с около 15% спрямо 1980 г. Данните и оценките му са цитирани от БНР.

В същото време голяма част от изградената напоителна инфраструктура остава с ниска използваемост. По думите на Филков държавните напоителни системи се използват едва за около 4 до 10% от площите, според начина на изчисление. Той посочва, че България не страда толкова от липса на воден ресурс, колкото от проблеми с управлението му. Според него през последните 30 години водочерпенето в страната е намаляло с повече от една трета, основно заради спад в използването на вода в земеделието.

Ниска използваемост и по-високи загуби

Филков обяснява, че самата ниска използваемост създава допълнителен проблем. Системите са проектирани да доставят големи количества вода на големи площи. Когато работят с многократно по-малки дебити, съоръженията не функционират оптимално. Според него така се увеличават непроизводствените загуби.

Той свързва спада и с промяната в структурата на земеделието. Преди три десетилетия България е произвеждала значително повече плодове и зеленчуци. Днес голяма част от площите са заети с пшеница, царевица и слънчоглед. По думите му при тези култури в редица райони могат да се постигат добиви и без напояване.

Филков добавя, че преходът в земеделието е довел до разрушаване на част от инфраструктурата. Според него услугата се е влошила, а цената ѝ се е повишила. Така се е формирал омагьосан кръг. Земеделците не напояват заради лошото състояние на системите. Системите остават в лошо състояние, защото няма достатъчно потребители. По думите му държавата има ключова роля за прекъсването на този модел.

90% от водата отива за ориз, но не непременно за разхищение

На този фон оризопроизводството е особен случай. Около 90% от водата в държавните напоителни системи се използва за ориз. Филков подчертава, че това не означава автоматично разхищение. Причината, според него, е в начина на напояване. Оризовите площи се напояват постоянно. Каналите работят с дебити, близки до максималните. Това позволява по-висок коефициент на полезно действие спрямо райони с периодично напояване и малки дебити.

Той посочва, че оризопроизводството е концентрирано основно в районите на Пловдив, Пазарджик и Стара Загора. Там системите са сравнително добър пример за по-рационално използване на изградената инфраструктура.

По думите на Филков средният коефициент на полезно действие на напоителните системи в страната е около 40%. Това означава приблизително 60% загуби. При оризовите системи средният коефициент е около 50% в Пловдив, около 40% в Пазарджик и между 35 и 40% в Стара Загора. За сравнение, според него в Сливен и Шумен коефициентът е между 2 и 5%, което означава загуби над 90%.

Филков уточнява, че тези загуби не означават, че водата изчезва от природата. Част от нея се връща чрез просмукване в почвата или чрез изпарение. Загубата според него е преди всичко икономическа. Водата вече не може да се използва по предназначение от земеделския производител. Или да бъде продадена от оператора на системата.

Малките язовири и примерът с „Пясъчник“ край Пловдив

Проблеми има и при малките язовири. По данни, цитирани от Филков, в България има над 6800 язовира, като хиляди от тях са строени с цел напояване. Значителна част от малките язовири обаче са били свързани със системи на бившите ТКЗС. Впоследствие те са преминали към общините. В много случаи напоителните системи са разрушени и са останали само язовирите.

Като пример Филков посочва язовир „Пясъчник“ край Пловдив. По думите му той не работи с пълния си капацитет. Причината е, че помпената станция, която е трябвало да допълва водния му обем през зимата, не функционира. Според него има проект за възстановяването ѝ, което би увеличило обезпечеността на напояваните площи в района на Пловдив.

Филков смята, че пълното възстановяване на някогашната инфраструктура не е реалистично в кратък срок. По негова оценка ще е необходима инвестиция от 10 милиарда за 10 години. Реалистичната цел според него е за десетилетие да бъдат възстановени и приведени в добро състояние около 200–300 хиляди хектара.

Той допълва, че климатичният натиск се засилва. Проучване, цитирано от него, прогнозира спад на продуктивността при сегашната структура на културите с между 10 и 25% в различни части на страната до 2060–2080 г. Особено уязвими според него са Североизточна и Северозападна България, Черноморието и Добруджа.

Сред мерките, които Филков посочва, са стимули за земеделците да използват съществуващите напоителни системи, модернизация на инфраструктурата и по-ефективно използване на наличния воден ресурс. Той отбелязва и недостиг на кадри. По думите му инженерите по хидромелиоративно строителство в активна възраст са около 20–30 души в страната.

Още новини в категория България