Михаела Вачева откри в Пловдив „Ничия гора“ за Алаа Хадид

Изложбата в галерия „Лабиринт“ проследява интеграцията на сирийски младеж.

В галерия „Лабиринт“ в Пловдив беше открита изложбата „Ничия гора“ на документалния фотограф Михаела Вачева. Експозицията разказва историята на Алаа Хадид, млад сириец, който пристига в България като непридружено дете бежанец и започва да изгражда нов живот тук.

Галеристката Елена Калпакчиева коментира пред БТА, че за първи път галерията показва изложба на границата между журналистиката и визуалното изкуство. По думите ѝ конкретният разказ е силно човешки и целта е повече хора да станат съпричастни към историята на Алаа.

Историята на Алаа: приемно семейство и ново начало

„Ничия гора“ проследява пътя на Алаа Хадид след пристигането му в България. Той попада в приемното семейство на Лили и Младен Недялкови. В дома им намира ежедневие, което самият разказ определя като привидно обикновено, но безценно. То включва училище, вечеря, разговори и познати места.

Тези малки повторения постепенно създават усещане за принадлежност. Те дават и конкретна опора, към която той да се връща, докато се приспособява към новата среда.

Почти 100 километра с колело през Стара планина

На шестнайсет години Алаа започва да кара колело от Трявна до Велико Търново и обратно, почти 100 километра през Стара планина, всяка събота. В разказа на изложбата това не е представено само като физическо натоварване. За него маршрутът се превръща във възможност да избира посоката си и да опознава страната по свой начин.

Гората е ключов образ в проекта. Алаа я вижда за първи път, когато преминава границата с България. В началото тя е тъмна и непозната. С времето се превръща в място на свобода, движение и утеха.

Трудната интеграция и идеята на проекта

Пред БТА Алаа Хадид разказва, че кадрите показват как се интегрира в българското общество и как се справя с трудни моменти. Той посочва, че най-трудното за него е било да получи достъп до образователната система в страната. Добавя и че има още много неща, които тепърва му предстоят.

На въпрос за любима снимка той избира кадър, на който е с двама приятели, защото на него изглежда по-висок и като баскетболист.

Според автора на проекта чрез фотографиите не се търси големият момент на спасението. Фокусът е върху живота, който започва да се изгражда след това, чрез малките стъпки, с които едно място постепенно става свое.

Михаела Вачева коментира пред БТА, че децата бежанци имат докосващи съдби и че никой не заслужава толкова рано да минава през подобни изпитания. Тя добавя, че на моменти се чувства отговорна за Алаа. Като най-труден момент от проекта посочва откриването на изложбата в София, когато той изпява песента „Облаче ле бяло“ и се разплаква.

Експозицията е организирана от Международната организация по миграция (МОМ) България в рамките на проекта „Повишаване на информираността и толерантността на обществото и подкрепа за интеграция“.

В материала се посочва още, че Михаела Вачева е документален фотограф, базиран между България и САЩ, с публикации в редица международни медии. През 2023 г. тя основава „Фотоработилница 66“, курс по документална фотография за непридружени деца бежанци, който им дава възможност да разказват сами за преживяното и за местата, които наричат свои.

Още новини в категория Новини от Пловдив