НСИ отчете 935 прояви на насилие сред деца през 2025 г.

Публикуването на видеа с насилие се превръща в трайна тенденция в България, на фона на ескалация на агресията сред подрастващите, описвана като явление, което се вижда и в големи градове като Пловдив и София, и в малки населени места.

В Пловдив има пресен пример, при който стремежът към популярност в социалните мрежи е посочен като част от контекста на трагедията на Младежкия хълм, завършила със смъртта на 37-годишния Георги. Случаят постави отново въпроси за това как се минава от гледане към подражание и кой реагира, когато първите сигнали са клипове с унижение, заплахи или тормоз.

Какво показват данните на НСИ за 2025 г.

По последни данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г. близо 8000 малолетни и непълнолетни са били водени на отчет в детските педагогически стаи заради противообществени прояви и престъпления.

При тях са регистрирани общо 935 прояви на насилие и агресия, което е 15,9% от всички отчетени прояви, сочат данните.

За област Пловдив през 2025 г. в детските педагогически стаи са отчетени 540 престъпления от деца на възраст между 8 и 17 години. От тях 392 са извършени от непълнолетни, а 148 – от малолетни.

В наличните данни няма измерване колко от проявите са били заснети и разпространени онлайн. Въпреки това тенденцията към публикуване на подобни клипове е отчетена като очевидна. Паралелът е, че преди надпреварата е била за рискови снимки. Сега е за по-жестоки видеа, които да стигнат до повече хора.

Експертите: груповата динамика измества границите

Експерти поставят акцент върху ролята на груповата динамика при младежкото насилие. Според тях поведение, което човек не би извършил сам, в група става по-вероятно. Границите на допустимото се размиват.

Като ранни сигнали се посочват унижаване на съученик, групов тормоз, заплахи в чат, публикуване на клип с побой, подигравки пред публика или наказване на някого пред камера. Рискът, който се извежда, е че в интернет тези действия могат да се превърнат в модел. Едно видео води до друго, а поведението се копира.

Мерки има, но реакцията често идва късно

В България действат програми и механизми срещу агресията, включително училищни подходи, психолози, педагогически съветници, институции за закрила на детето и полиция. В текста обаче се подчертава, че наличието на мерки не гарантира ефективна превенция.

Сред ключовите проблеми е посочена фрагментираната работа на институциите. Центърът за изследване на демокрацията в актуален анализ след убийството в Пловдив стига до извод, че информацията за рисково дете невинаги се превръща в единна оценка на риска. Препоръчват се ясни механизми за насочване и намеса, както и по-добра координация между полиция, училища, закрила на детето и социални услуги.

Отделно се отчита, че онлайн средата се променя по-бързо от институционалната реакция. Омбудсманът още през 2021 г. е отчел качването на видеа с насилие между деца и е посочил, че онлайн тормозът продължава тормоза в реалността. По-късно омбудсманът определя онлайн пространството като среда за насилие, изнудване и дигитална експлоатация на деца и подчертава, че механизмите за превенция и киберсигурност изостават.

Като проблем се посочва и недостатъчната системност на психологическата подкрепа за продължителна работа с рисково дете, семейството и групата му. Подчертава се и че наказанието само по себе си не гарантира промяна, ако не се работи по причините за поведението.

В този контекст омбудсманът и Министерството на правосъдието са започнали работа по нов закон за детското правосъдие, като сред заявените направления са превенция, ранна интервенция, индивидуална подкрепа и възстановително правосъдие.

Още новини в категория България