Омбудсманът в Пловдив събра две становища за ранна превенция

Психолог и училище искат механизъм от сигнал до подкрепа.

В рамките на инициативата на обществения посредник в община Пловдив инж. Борислав Стаматов за търсене на решения срещу агресивното, рисковото и противообщественото поведение сред деца и млади хора са постъпили две нови професионални становища. Те са от психолога Милена Велинова и от СУ „Черноризец Храбър“.

Двата текста идват от различни професионални позиции. Според представената информация общата им посока е една: превенцията трябва да започва преди, а не след тежкия инцидент.

Психологът: агресията има причини, не е само нарушение

В становището си Милена Велинова поставя акцент върху въпроса какво стои зад агресивното поведение при младите. Според нейния професионален поглед агресивните прояви не бива да се разглеждат само като нарушения, които следва да бъдат санкционирани.

Тя посочва, че зад подобно поведение могат да стоят неудовлетворени потребности и трудности в отношенията. Сред примерите са усещане за отхвърляне, липса на признание или стремеж на младия човек да намери място и значение в групата. Специално внимание е отделено на потребността от принадлежност и признание.

От тази гледна точка Велинова извежда нуждата превенцията да не се насочва единствено към „проблемните“ деца след проява. По-важно е да започва по-рано. Това включва изграждане на отношения и среда, в които младите хора да получават признание, да изразяват себе си и да са част от общност без натиск да се доказват чрез агресия.

В становището се подчертава ролята на възрастните, които работят с деца. Сред тях са родители, учители, психолози, педагогически съветници, социални работници и младежки работници. Според позицията е необходимо тези хора да разпознават ранни сигнали за изолация, конфликт и натрупване на напрежение.

Посочва се и значението на пространства, в които младите са активни участници, а не само обект на контрол. Като примери са дадени спорт, творчески дейности, общностни инициативи и възможности за реално участие. Така фокусът се измества към въпроса каква среда може да се създаде, за да не се търси признание чрез агресия.

СУ „Черноризец Храбър“: ясен път от сигнала до резултата

В становището на СУ „Черноризец Храбър“, представено от директора Елена Кисьова и училищния психолог Снежана Йотовска, акцентът е върху практическата работа на училището и нуждата от системна превенция. Според тях са ключови ранното разпознаване на риска и координираната реакция.

Те предлагат да се изгради или надгради единен междуинституционален механизъм с последователни стъпки: сигнал, професионална оценка, определяне на потребностите, подходяща подкрепа, включване на компетентните институции и проследяване на резултата.

В позицията се отбелязва, че при оценката не трябва да се гледа само отделната проява. Трябва да се отчита и съвкупността от рискови фактори, тяхната продължителност, динамика и конкретен контекст.

Училището поставя и акцент върху достъпността на психологическата подкрепа преди настъпването на тежка криза. Сред направленията, които се посочват, са управление на гнева, разрешаване на конфликти без насилие, развитие на емпатия и отговорност, устойчивост на натиск от връстници, превенция на тормоза и употребата на психоактивни вещества, безопасно поведение в интернет, работа с родители и кризисна психологическа подкрепа.

Като практики, които училището вече прилага, са посочени работа в часовете на класа и съвместни занятия със специалисти от МКБППМН (Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните). Споменати са и дейността на Училищния координационен съвет за противодействие на тормоза и насилието, периодични изследвания на нивото на тормоза и използване на метода „Форум театър“.

Младежкият хълм и онлайн средата влизат в картината

По отношение на Младежкия хълм и други обществени пространства СУ „Черноризец Храбър“ подкрепя мерки като осветление, видеонаблюдение, обозначаване на рискови зони и редовен контрол. Наред с това училището предлага да се използва информацията, с която разполагат училищата, МКБППМН, социалните услуги и органите на реда, за да се определят места и периоди с повишен риск.

В становището е посочена и възможността за превантивно присъствие на младежки работници и други подходящи специалисти в периоди, когато в тези пространства се събират повече деца и младежи.

Отделено е внимание и на онлайн средата. Според позицията конфликти, тормоз, заплахи и натиск от връстници в дигиталното пространство често продължават и в реалните отношения между учениците.

Двете становища обобщават обща линия за действие: по-ранна и по-системна превенция, която комбинира работа с потребностите и отношенията на младите хора с ясен механизъм за реакция и подкрепа между училището, семейството и институциите.

Още новини в категория Новини от Пловдив