Отличниците на Техническия университет в Пловдив: Остават ли в България или тръгват навън

Випуск 2025 изкарва високи оценки и силни дипломни проекти, но големият въпрос остава: къде ще работят най-добрите инженери след дипломирането.

Випуск 2025 на Техническия университет – филиал Пловдив завърши с високи резултати и общо 373 нови инженери. Статистиката е силна, а дипломните работи показват практическо мислене. Но след церемониите идва неудобният въпрос: ще останат ли отличниците в България или ще търсят развитие навън.

Високи оценки, стотици инженери и ясен сигнал за качество

Факултетът по електроника и автоматика изведе 169 дипломирани инженери. Средният успех на бакалаврите е много добър 5,10. При магистрите е много добър 5,38.

Факултетът по машиностроене и уредостроене изпрати 204 инженери. Бакалаврите завършват със среден успех много добър 4,88. Магистрите са с много добър 5,28.

Резултатите показват стабилна подготовка. Те подсказват и друго. Университетът произвежда кадри, които могат да се реализират навсякъде. Именно това прави конкуренцията за тях ожесточена.

„За още знания – до Дания“: първенецът по мехатроника

Инж. Петър Стоичков е първенец на випуск 2025. Завършва „Мехатроника“ и избира специалността заради широкия ѝ обхват. Тя съчетава няколко инженерни области. Това му дава база, преди да избере по-тясна специализация.

Дипломната му работа е „Конвейерна система“. Той изгражда стенд за обучение. Други студенти ще могат да го използват в лабораторни упражнения. Системата разделя материали в поточна линия. При тестовете се използват дървени и метални кубчета. Когато сензорът открие метал, пневматичен цилиндър го отделя.

Стоичков казва, че най-трудното е било интегрирането на всички компоненти. Проектът може да се развие като прототип за реална производствена линия. В индустрията би се използвал по-голям метален детектор.

След дипломирането той продължава обучението си в Дания. Избира Университета на Южна Дания в град Сондерборг. Причината е практическата насоченост на програмата. Той открито посочва, че това му липсва в България. Планът му е да се върне и да преподава в Техническия университет – филиал Пловдив. Интересът му е към управлението на автономни системи.

Отличничка със скреч-карта за манастирите в България

Инж. Петя Брънкова завършва бакалавър „Дизайн и печатни комуникации“ с отличен 5,91. Тя обяснява успеха си просто. Учила е това, което ѝ е близко. Интересът ѝ към книги, списания и предпечат я води към специалността.

Дипломната ѝ работа е „Дизайн и изработка на скреч-карта на манастирите в България“. Картата има основен печат и покритие за изтриване. То се премахва, когато посетиш даден манастир. Проектът изисква месеци проучване и изработка.

Брънкова посочва, че продуктът би имал смисъл при голям тираж. Тя обаче не го прави с търговска цел. Печатът е изпълнен в пловдивска печатница, а покритието е изработено на друго място в Пловдив. По време на защитата разбира, че такъв проект досега не е правен от студент.

Днес тя работи на свободна практика. Успоредно с това е дизайнер в маркетингова агенция.

„Не обичам мързеливите компютри“: отличникът, който остава за магистратура

Инж. Любомир Генков завършва „Компютърни системи и технологии“ с отличен 5,96. Интересът му е към вътрешната работа на компютрите. Той избира инженерна подготовка, а не само софтуерна.

Дипломната му работа е свързана с високопроизводителна аритметика върху хетерогенни архитектури. Той прави изчисления с огромни числа върху видеокарта. Идеята е числата да се разбият на части. Те се подават паралелно към графичния процесор. Така обработката става по-бърза от тази на процесора.

След защитата Генков записва магистратура отново в Пловдив. Тя е една година и е по същата специалност. В обучението му има предмет „Разпределени системи“. Там една задача се изпълнява от много компютри.

Той споделя и практическа посока. Предстои му работа с платка, свързана с камера. Има и стаж, свързан с проектиране на микрочипове. Целта му е ясна. Иска да работи по проекти, които правят програмите по-бързи.

Историите на тримата отличници очертават две линии. Едната е износът на талант към чужди университети. Другата е опитът за задържане чрез магистратури и реални проекти у нас. Къде ще се реши битката за тези кадри, зависи от това кой предлага по-добра среда за практика, развитие и смислена инженерна работа.

Още новини в категория Новини от Пловдив