Пловдив иска нов мандат за Епископската базилика – след „институционален вакуум“ и 1,5 млн. лв. разходи без реставрация

Общината предлага безвъзмездно управление на обекта до 2031 г., докато документи по ЗДОИ описват прекъсната консервация, влошени мозайки и разпиляна отговорност между институции.

Община Пловдив предлага ново безвъзмездно управление на Епископската базилика на Филипопол до март 2031 г. Точката влиза първа в дневния ред на Общинския съвет тази седмица. Идеята е чрез областния управител Министерството на културата да внесе искане за нов мандат.

На практика това означава продължаване на сегашния модел. Той обаче вече е под въпрос. Документи по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) очертават период на прекъсната консервация, признат „административен и институционален вакуум“ и разходи за над 1,5 млн. лв., без реални реставрационни дейности по мозайките.

Прекъсната консервация след мярка през 2024 г.

По данни от официални отговори, след наложена принудителна административна мярка през май 2024 г. дейностите по поддръжка на мозайките са били прекратени. В същата кореспонденция се признава, че е настъпил „административен и институционален вакуум“. Това съвпада с липса на активна консервация.

Документите описват и последствия за експонираните мозайки. Сред тях са натрупване на замърсявания, поява на плесени и алги, солни ефлоресценции и повърхностна деструкция. При подобни обекти обичайно се изисква постоянен превантивен контрол. Прекъсването на поддръжката увеличава риска от ускорено влошаване.

1,5 млн. лв. разходи и липсващ консервационен ефект

За периода април 2024 – декември 2025 г. за функционирането на обекта са разходвани над 1,5 млн. лв., сочат данните. Според същите отговори средствата са отишли основно за издръжка и текущи разходи. Не се посочват съществени консервационни интервенции върху мозайките.

Това изостря дебата за ефективността на модела, при който има оперативно управление, но липсва активна реставрационна функция. Особено в период, в който институциите отчитат влошаване на състоянието на експонатите.

Разпиляна отговорност и закъсняла реакция

В отговори Министерството на културата заявява, че не разполага с част от информацията. То насочва към Община Пловдив, ОИ „Старинен Пловдив“ и Регионалния археологически музей.

Така се оформя многослойна схема: общината е принципал на управлението, общинският институт е оперативен оператор, а музеят има роля по наблюдение на консервацията. В документите обаче не личи една институция да поема пълна и недвусмислена отговорност за прекъсването на консервационните дейности след 2024 г.

Допълнително напрежение създава фактът, че принудителната мярка е довела до реално спиране на работата по мозайките. В документите не се вижда алтернативен режим за аварийна поддръжка, който да компенсира спирането.

Едва през март 2026 г. мярката е частично отменена и е одобрена план-програма за превантивна консервация. Това означава близо две години без активна грижа за основния експониран ресурс на базиликата.

Предложението за нов мандат до 2031 г. се представя като административна необходимост. На фона на признатите проблеми обаче остава ключовият въпрос: дали се търси корекция на неработещ модел, или неговото институционално удължаване. Темата се очаква да се изостри и заради значимостта на обекта, включително в контекст на международното му позициониране, след като ЮНЕСКО одобри включването на базиликата и римските мозайки на Филипопол в Индикативния списък за световното наследство.

Още новини в категория Новини от Пловдив