Пловдив наля милиони в спорт: Идва ли краят на „преференциите“ за стадион „Христо Ботев“?

Общината ускорява строежи и ремонти, но иска ясни правила за ползване на базите. Спорът вече не е дали се инвестира, а кой получава достъп и при какви критерии.

Дали Община Пловдив е обърнала гръб на спорта? Спорът се разгоря покрай намерението на градската управа да наложи ред при ползването на общинската спортна инфраструктура. В центъра на дебата е стадион „Христо Ботев“. Обектът се използва при условия, които според критиците не са достатъчно ясни и поставят един клуб в по-изгодна позиция спрямо останалите.

Фактите обаче сочат друго. През последните години Пловдив инвестира в спорт с темпо, което трудно може да се сравни с много други градски политики. Това обръща въпроса. Не е само „прави ли се нещо“. По-скоро е „дали спортът не изпреварва други спешни нужди на града“.

Стадиони, бази, зали: мащабът на инвестициите расте

Пловдив е на път да стане първият град в България с два напълно завършени общински футболни стадиона – „Христо Ботев“ и „Локомотив“. Това са скъпи и дългогодишни проекти. Те поглъщат сериозен публичен ресурс, но дават инфраструктура, за която феновете настояват от поколения.

На хоризонта е и стадион „Марица“. За него има спечелен проект през Министерството на младежта и спорта. Така инвестициите не остават само около двата най-популярни клуба. Те се разширяват към още един исторически пловдивски център.

Паралелно се довършва спортната база до „Алати“ на бул. „България“, където тренират юношите на „Марица“. Терен за база е предоставен и на „Локомотив“ в район „Тракия“. Посоката е ясна. Не става дума само за мъжки отбори. Фокусът е и върху школи, деца и развитие.

Процедури текат и за реконструкция на две бази край Гребната база. Планирани са обновявания на зала за бокс, вдигане на тежести и джудо, както и на съседната база за лека атлетика, баскетбол и волейбол. В Приложение 3 към държавния бюджет Общината е включила и довършване на новите зали по волейбол и баскетбол в район „Западен“. През последната година отвори и плувният комплекс „Арена Младост“, а залата по лека атлетика на СКЛА „Локомотив“ беше реконструирана.

Правилата са проблемът, не самият спорт

На този фон твърдението, че Общината „не прави нищо за спорта“, трудно издържа. Възможни са други критики. Може да се спори за приоритетите. Може да се постави въпросът дали разпределението е оптимално. Може да се настоява за по-строги критерии и публичност. Но мащабът на започнатото и завършеното не може да се отрича.

Точно тук се появява и ключовата задача на управлението. Общината не може да е „касичка“ за клуба, който вдига най-силен шум. Тя трябва да изгражда и да предоставя база по ясни правила. Нужни са еднакви критерии, прозрачни процедури и конкретни договорни отношения. Без това усещането за „по-равни“ няма да изчезне.

В текста се прави и важна разлика. Подкрепата трябва да е насочена към масов спорт, школи и инфраструктура. Не към професионален футбол като бизнес модел, при който се търсят скъпоплатени играчи и бъдещи трансферни печалби.

Европа гледа към Пловдив, но градът има и стари рани

Пловдив се готви за Европейска столица на спорта. В града вече имаше събития като Giro d’Italia и Купа „Дейвис“. След пауза от осем години Пловдив отново прие Световно първенство по гребане. Такива домакинства връщат града на международната карта.

Остават и болезнени символи. Стадион „Пловдив“ продължава да стои като пример за отложени решения. В текста се припомня и контекстът. Преди години футболното общество е подкрепило ресурсът да отиде към стадионите на „Ботев“ и „Локомотив“, а не към един общ градски стадион. Затова искане за нови огромни средства днес би изглеждало трудно защитимо.

Посочва се и ориентирът от София. „Левски“ и ЦСКА вървят към проекти основно със собствени средства. Общината може да помага с терени, процедури и инфраструктура. Но не може да замества частната инициатива безкрайно.

Изводът е неприятен за всяка страна в спора. Проблемът не е, че Пловдив инвестира малко в спорт. Рискът е, че инвестира толкова много, че това започва да се сблъсква с други големи нужди на града. Следващата решаваща стъпка вече не е бетонът. Това е справедливият достъп. За да е ясно, че базите се ползват по правила, а не по връзки или натиск.

Още новини в категория Спорт