Пловдив отпадна още на първи тур за „Евровизия“: „Колодрума“ и транспортът не минаха проверката

Комисията на БНТ и EBU отряза града заради недостиг на места, липса на ключови помещения, ограничения на покрива и слаба транспортна свързаност. Кандидатурата остана с идеи, но без инфраструктура.

Пловдив загуби очаквано битката за домакинството на „Евровизия“ догодина. Градът влезе в надпреварата като аутсайдер срещу София, Варна и Бургас. Екипът на кмета Костадин Димитров опита да изтъкне опит във фестивали и силно културно наследство. Но международната оценителна комисия отхвърли кандидатурата още на първия тур.

Комисията включва представители на Българската национална телевизия и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Оценката беше кратка и ясна: техническата инфраструктура в Пловдив не покрива критериите за домакинство.

„Колодрума“ не достига капацитет и ключови пространства

Основният предложен обект – зала „Колодрума“ – се оказа решаващият проблем. Съоръжението има 6062 места. От тях 1490 са на телескопични трибуни. Дори при вариант с правостоящи капацитетът стига около 6372 зрители. Изискването за „Евровизия“ обаче е между 8000 и 10 000 места.

Недостатъкът не е само в седалките. Архитектът на залата Тодор Абаджиев посочи, че „Колодрума“ няма достатъчно удобни помещения за участници и екипи. Липсват и адекватни зони за жури, VIP, медии, реквизит и техника. Допълнително колоните на покривната конструкция влошават видимостта. Самият покрив не може да понесе всички окачвания и оборудване, които конкурсът изисква.

Абаджиев напомни и за стара идея: разширение чрез свързване със съседната зала „Академик“ с топла връзка. Това обаче не е реализирано.

Стадионите остават извън играта

Обсъжданията за алтернативни локации също не дадоха работещо решение. Стадион „Христо Ботев“ е най-модерният в страната и има 18 777 седящи места. Но конкурсът трябва да е на закрито. Покриване на терена за няколко месеца е практически невъзможно. Причината е в задължителните процедури за публично строителство – проект, обществена поръчка и избор на изпълнител. Това отнема месеци, а при обжалване може да се проточи година или повече.

Стадион „Пловдив“ има още по-малко шансове. Реконструкцията му е започната през 1988 г., спряна е през 1990 г. и оттогава обектът е оставен без ясен план. От фасадата падат парчета мазилка, а бъдещето на комплекса остава неясно.

Летище, градски транспорт и улици: слабата връзка на града

Транспортът е другият голям минус. Летището в Крумово няма капацитет да поеме полети от цял свят и да обслужи масов пътникопоток. В момента оттам има ограничени линии до отделни градове в Англия, Италия и Словакия, както и чартъри. За сравнение летище София обслужва десетки дестинации и милиони пътници годишно.

Градският транспорт също е проблем. В Пловдив основният обществен превоз са автобусите, с разписания, които не осигуряват удобни връзки между кварталите. Вечерните интервали са разредени. Електронното таксуване работи само в част от превозните средства.

Пътната инфраструктура допълва картината. Градът страда от задръствания, тесни улици и компрометирана настилка. Липсват достатъчно решения на две нива, а маркировката често е недостатъчна. Тротоарите на много места са в лошо състояние и създават риск за пешеходците.

На този фон културно-историческото наследство и фестивалният календар остават единственото безспорно предимство на Пловдив. Но то не може да компенсира липсата на работеща инфраструктура.

Проблемите личат и в Стария град. Туристите се движат по разбит калдъръм и лавират между паркирани автомобили по тесните улици. След реставрацията на Небет тепе каменната настилка в района остава непоправена. Така кандидатурата приключи бързо, а в социалните мрежи се появиха коментари, че отпадането е спестило на града риск от публичен провал пред стотици хиляди гости и делегации от десетки държави.

Още новини в категория Култура