Пловдив: падналите листа стават безплатен тор и мулч

Затоплянето през октомври дава време за компост, мулч и защита

Падналите листа не са отпадък, ако са здрави. Вместо да се изхвърлят, разложената листна маса връща хранителни вещества в почвата. Тя подхранва микроорганизмите и образува хумусен слой. Това е същият материал, който често се купува в торби от магазина. Условието е листата да са от здрави дървета и да се използват правилно.

След студената вълна от тази седмица прогнозите са за затопляне. Това прави втората половина на октомври удобен момент за работа в дворовете около Пловдив, докато почвата още не е изстинала трайно.

Първо правило: болните листа не влизат в градината

Преди събиране е нужна проверка на дърветата, от които са паднали листата. Самите листа не боледуват, но могат да пренасят спори и микроби от заразено дърво. Като примери се посочват кокомикоза и брашнеста мана.

Такива листа не се слагат в компоста и не се разпръскват по лехите. Според препоръката те се изгарят или се изнасят далеч от градината.

Три сигурни приложения на здравите листа

Най-простият вариант е компостиране. Нарязаната листна маса се редува с малко почва и зелени растителни остатъци. Те балансират грубия материал. Листата от овощни дървета се разлагат по-бавно. За безопасен хумус им е нужен около тригодишен цикъл. Листата от дъб и кестен е по-добре да стоят извън компоста. Причината са танините, които спират гниенето.

Второто приложение е мулчиране. Разпръснатите листа по лехите и пътеките ограничават плевелите. Те пазят минералите от отмиване през зимните дъждове. Има важно изключение. Листата на овощни дървета и храсти не се натрупват около корените на същите видове. Около стъблата се слагат листа от други дървета. За розите се препоръчват бавно разлагащите се дъбови листа.

Третият вариант е почва за разсад и стайни цветя. Листата се слагат в голяма пластмасова торба с нарязани едногодишни плевели. Те трябва да са без корени и семена. Сместа се разклаща и разбърква редовно. Получава се лека, рохкава и слабо кисела почва с pH между 5 и 6. Посочва се, че е подходяща за бегонии, глоксинии и циклами.

Трева, зимна защита и „топла леха“

Листата могат да се използват и върху тревата, но само надробени. При сухо време косачката минава през тях. Ситните частици проникват в почвата, без да задушават тревния килим. Мулчирането има смисъл, докато температурата на почвата е над 6 градуса, защото тогава микроорганизмите още работят. След последното косене остатъкът се събира. В противен случай през зимата се увеличава рискът от гъбни заболявания и мъх.

Сухите листа могат да са зимно покритие за рози, хортензии и хризантеми. Под такава защита луковичните цветя цъфтят по-рано напролет. Важно е покривката да се махне навреме, за да не загният растенията.

Описан е и практичен вариант за топла леха. Листата се заравят в предварително изкопана яма. Нужен е слой от поне 20 сантиметра. Добавят се нарязана трева и вода. Напролет гниещата маса отделя топлина, която помага за ранния разсад.

Не всички листа трябва да се прибират. Купчина в отдалечен ъгъл на двора или до оградата дава подслон на таралежи, жаби и гущери. Според текста те унищожават вредни насекоми и охлюви през сезона. А най-красивите листа с необичайна форма и цвят могат да се използват у дома като венци и есенни букети.

Още новини в категория Новини от Пловдив