21 ноември 2026 Пловдив, България
Търси

Пловдив влиза в Европа с виенски шик, бира и балове

Пловдив влиза в Европа с виенски шик, бира и балове Снимка: ai

Изложбата „Изживей емоцията“ на Римския стадион е до 30 ноември

Пловдив затвърждава новия си образ на целогодишна сцена за културни събития със световен размах, посочват от „Марица“ и „Хермес медиа“. Част от тази линия е кампанията „Пловдив през годините“, а паметни моменти от представените събития са събрани в изложбата „Изживей емоцията“, разположена на Римския стадион. Експозицията може да бъде разгледана до 30 ноември.

От възрожденските „взаимни забави“ до градския етикет

Според представения разказ Пловдив се утвърждава като културна столица на България още през Възраждането и в годините след Освобождението. Градът е сред първите у нас, които бързо пренасят патриархалните навици към по-модерни, европейски форми на обществен живот.

Преди Освобождението началото идва през училищата и читалищата. Там се появяват т.нар. взаимни забави – ученически вечеринки с песни и декламации. По-късно те прерастват в първите любителски театрални постановки с благотворителна цел.

Читалищата се превръщат и в социален център за будните пловдивчани. В тях хората четат чужди вестници и обсъждат политика. Паралелно с това се налагат неделните разходки извън града. Тепетата, и най-вече Бунарджика, се оформят като места за излети и срещи.

Източна Румелия носи дипломати, хотели и бира

Истинският културен бум идва след Освобождението, когато Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия. Пристигането на чужди дипломати, офицери и интелектуалци пренася виенския и френския стил в градската среда, описват организаторите.

Старите ориенталски кафенета постепенно отстъпват на сладкарници и хотели в европейски стил. В този период започва и местното пивоварство. Двамата швейцарци Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер стартират производство на бира през 1879 г. Първоначално варят бира в квартал „Алтъ тепе“ в казанчета от по 10 литра.

През 1883 г. отваря пивоварната „Каменица“, представена като оборудвана модерно за времето си, с бутилиращи линии с общ капацитет 60 хил. бутилки на час. Към нея има акациева градина, където се предлага прясна бира. Напитката се разпространява и в дървени бурета по 25 и 50 литра, доставяни от Австрия и Германия.

Като важна сцена за новия артистичен и политически елит е посочен хотел „Люксембург“, където се сервира вносна бира и вина.

Театър „Люксембург“, балове и изложението през 1892 г.

В двора на хотел „Люксембург“ през 1881 г. отваря Международният театър „Люксембург“. Той е представен като първата специално построена за тази цел театрална сграда в България, превърнала театъра в седмичен ритуал за градското общество.

Същият период е описан и като златна ера на пловдивските балове. Те се организират от Офицерското дружество или заможни граждани. В тях елитът танцува валс и кадрил, а дамите показват тоалети, поръчани от Париж и Виена.

Дневните развлечения се преместват в Градската градина, създадена от Люсиен Шевалас (днешната Дондукова градина). Там през уикендите свири военен духов оркестър. Разходките по алеите стават част от градския етикет.

Връх в тази промяна поставя Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 г. То впечатлява с чуждестранни павилиони, вечерни илюминации и масови народни увеселения. Сред атракциите е издигането на въздушния балон на френския пилот Еужени Годар. Демонстрациите с балона „Ла Франс“ събират хиляди зрители, а в градските хроники остава и полетът с младия тогава журналист Симеон Радев.

Като ключова фигура за европейския архитектурен облик на Пловдив е посочен чешкият архитект Йосиф Шнитер, който проектира емблематични сгради за развлечения и участва активно в обществения живот на града. Според изложбения разказ това е част от процеса, с който Пловдив скъсва със затвореността на миналото и се превръща в космополитен център, където модерното развлечение е въпрос на престиж и принадлежност към Европа.

Още новини в категория Новини от Пловдив

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Новини от Пловдив
↑