16 ноември 2026 Пловдив, България
Търси

Корупционни схеми в „Слънчев бряг“ АД? Вътрешен човек извади наяве шокиращи твърдения

Корупционни схеми в „Слънчев бряг“ АД? Вътрешен човек извади наяве шокиращи твърдения

Сигнал с вх.№ Т-26-С-132/26.05.2026 до министър Илин Димитров описва съмнителни наеми, нерегламентирани плащания и съмнителни обществени поръчки, пише Mediamall.info

Сигнал за предполагаеми нередности в управлението на „Слънчев бряг“ АД, съмнения за ощетяване на дружеството и предложения за цялостна промяна на модела му на работа е изпратен до министъра на туризма. В документа се поставят въпроси за отдаването под наем на ключови съоръжения, управлението на паркирането, контрола върху тротинетките и голф количките, обществените поръчки и продължителното оставане на едно и също ръководство.

Авторът на сигнала подчертава, че целта не е публичен скандал, а предприемане на реални действия за подобряване на управлението на най-големия курортен комплекс на Балканския полуостров. Според него „Слънчев бряг“ има значителен потенциал, който остава неизползван заради липсата на дългосрочна стратегия и достатъчен контрол.

Съмнения около отдаването под наем на Централния мостик

Един от основните въпроси в сигнала е свързан с отдаването под наем на съоръжението „Централен мостик“. С Решение № 47 от 30 април 2024 г. то е предоставено на „Голден Сендс Бийч“ ООД за срок от пет години срещу годишен наем от 10 500 лева без ДДС.

Според подателя на сигнала процедурата е проведена с един-единствен участник, което поражда съмнения относно реалната конкуренция и начина, по който търгът е бил обявен. В документа се посочва, че съоръжението генерира приходи, които според направените оценки са многократно по-високи от договорения наем.

Допълнителни въпроси поставя и задължението на наемателя да финансира ремонта на мостика. В официално съобщение на дружеството от 2 юни 2025 г. обаче било посочено, че ремонтът, реконструкцията и обезопасяването са извършени и финансирани от самото „Слънчев бряг“ АД.

Това противоречие според автора налага проверка дали дружеството е защитило интересите си и дали средствата са били разходвани правомерно.

Твърдения за нерегламентирани плащания при паркирането

Сериозни обвинения са отправени и към управлението на синята зона и дейността на т.нар. „паяк“. В сигнала се твърди, че служители получават между 250 и 300 евро в брой на автомобил срещу отказ от репатриране.

Според подателя предполагаемата практика причинява преки загуби за дружеството от най-малко 50 000 евро на сезон само от дейността на паяка, без да се включват евентуално неотчетените приходи от синята зона.

Поставя се и въпросът за различното отношение към хотелите в комплекса. Твърди се, че молби за кратък толеранс от 10–15 минути, необходим за разтоварване на багаж и регистрация на гостите, често се отхвърлят, докато за определени хотели се правят изключения.

Според автора подобни практики вредят пряко на туристическия имидж на курорта и създават негативно преживяване за посетителите още при пристигането им.

Липса на контрол върху тротинетките и голф количките

Друг сериозен проблем, посочен в документа, е безопасността на движението с електрически тротинетки и голф колички.

Според сигнала дружеството отдава площи на частни оператори, но не упражнява достатъчен последващ контрол върху дейността им. Като последица се посочват множество инциденти на територията на комплекса, включително случай с фатален изход.

Авторът настоява, че събирането на такси от операторите трябва да бъде съпроводено с реална отговорност за безопасността. Предлага се въвеждане на строг лицензионен режим, а при невъзможност да бъде осигурен контрол – ограничаване или забрана на подобни услуги.

В сигнала се оспорва и позицията на дружеството, че при последния смъртен случай инцидентът е станал извън неговата територия. Според подателя пешеходните алеи и зоните, по които се движат тези превозни средства, са собственост на „Слънчев бряг“ АД, което налага по-активна позиция от страна на дружеството.

Искат промени в корпоративното управление

В документа се поставят въпроси и за продължителността на управленския модел. Според изложеното настоящото ръководство не е сменяно повече от 15 години, а Съветът на директорите в продължение на години е функционирал с трима вместо с предвидените петима членове.

Подателят твърди, че не са провеждани открити конкурси за попълване на свободните позиции и за избор на изпълнителен директор. Посочва се още, че за близо две десетилетия дивидент на акционерите е бил разпределян практически само веднъж.

Особено внимание се обръща на възлагането на инвеститорски контрол върху ремонтните дейности. Според сигнала има основания да се провери дали фирми, които упражняват контрол върху строителни и ремонтни работи, нямат връзки с изпълнителите на същите поръчки.

Като пример е посочен ремонтът на централната алея, който се извършва на етапи в продължение на няколко години. Според автора качеството на вече ремонтираните участъци е незадоволително, като части от тях бързо се връщат към състоянието си отпреди ремонта.

В сигнала се настоява за цялостен одит на обществените поръчки и проверка за евентуални конфликти на интереси. Поставя се и въпросът за задържането на служители в значително надпенсионна възраст, което според подателя ограничава възможностите за привличане на млади специалисти.

Срещите с туристическия бизнес трябва да имат реални резултати

Критика е отправена и към традиционните годишни срещи между Министерството на туризма и представителите на туристическия бранш.

Според автора те обикновено се провеждат непосредствено преди началото на летния сезон, когато възможностите за реализиране на нови решения са ограничени. Твърди се, че през годините от тези срещи не са произлезли достатъчно конкретни инициативи и измерими резултати.

Предложението е моделът да бъде променен чрез две срещи годишно. Първата да се провежда след края на сезона и да включва анализ на резултатите и набелязване на приоритети. Втората, преди следващия сезон, да бъде посветена на отчет за изпълнението на поетите ангажименти.

Магалуф – пример за трансформация на проблемен курорт

Като пример за възможна промяна в сигнала е посочен испанският курорт Магалуф на остров Майорка. Според автора преди години той е бил известен с евтиния алкохол, безредиците и проблемите с нощния живот, но впоследствие е започнал целенасочена трансформация.

Сред посочените мерки са инвестиции в инфраструктура, обновяване на крайбрежната алея, по-строг лицензионен режим за нощните заведения и микромобилността, привличане на по-висок клас хотелски вериги и развитие на гастрономическия и културния туризъм.

Според автора този пример показва, че промяната на туристическия профил е възможна, когато държавата, местната власт и частният сектор работят в обща посока.

Пет приоритета за бъдещето на „Слънчев бряг“

В сигнала са очертани пет основни направления, върху които според автора трябва да се съсредоточи бъдещото развитие на комплекса.

Първото е цялостна реорганизация на крайбрежната алея, така че търговските обекти да бъдат изместени навътре, а пространството с гледка към морето да бъде освободено.

Второто е реформа на синята зона чрез по-разумни и диференцирани тарифи за туристи, местен бизнес и постоянно живеещи. Предлага се въвеждане на абонаментни карти на достъпни цени и прозрачно отчитане на всяка транзакция.

Третото направление е промяна в системата за достъп на търговски превозни средства. Според автора цените на стикерите са прекомерни за малките фирми и куриерските компании, а контролът от външни изпълнители поражда оплаквания за неприемливи методи на работа. Предлага се ясна тарифна политика и дигитално администриране от служители на дружеството.

Четвъртият приоритет е преминаване от масов към по-качествен туризъм чрез привличане на премиум хотелски вериги, развитие на гастрономически инициативи и културни събития.

Петото направление е превръщането на комплекса в целогодишна туристическа дестинация. Като възможности са посочени конгресният туризъм, спортните лагери, фестивалите и културните прояви извън активния летен сезон.

Искат проверки и дългосрочна стратегия

В заключителната част на сигнала са отправени шест конкретни искания към министъра на туризма:

Проверка на законосъобразността на договора за наем на Централния мостик и финансирането на ремонта му.

Проверка на приходите от синята зона и дейността на паяка за установяване на евентуално укриване на постъпления и нанесени щети.

Провеждане на открит конкурс за попълване на Съвета на директорите и избор на изпълнителен директор.

Одит на поръчките, възложени на лица и фирми, за които има съмнения за свързаност с ръководството.

Промяна на формата на срещите с туристическия бранш чрез конкретни ангажименти и срокове.

Разработване на дългосрочна стратегия за развитие на „Слънчев бряг“ АД с участието на държавата, дружеството и общината.

Основното послание на документа е, че „Слънчев бряг“ не трябва да функционира единствено като дружество, което събира такси и наеми, а като активен участник в развитието на един от най-значимите туристически комплекси в България.

„Слънчев бряг е националното ни туристическо знаме. В момента то е скъсано. Убеден съм, че с правилните решения може да бъде не само закърпено, но и издигнато по-високо от всякога“, завършва сигналът.

Източник: Mediamall.info 

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от България
↑