Пловдив връща живот в бомбоубежищата с изкуство и туризъм

Бомбоубежищата и укритията в Пловдив започват да получават нови функции – от пространства за култура до идеи за включване в туристически маршрути. Само преди няколко дни бункерът на Бунарджика е отворил врати, за да приюти експозиция с фотографии.

По-рано кметът на Пловдив Костадин Димитров е анонсирал на среща със Сдружението на хотелиерите, че обмисля част от скривалищата да се превърнат в места за дегустация на вина и храни. Идеята е те да бъдат включени в туристическите маршрути.

Много пловдивчани, според материала, продължават да съжаляват за сладкарница „Скалата“, която е работила в бомбоубежище под Сахат тепе. Заведението е било известно с мелбите и тортите си, но е затворило преди около 10 години.

Колко са скривалищата и кой ги стопанисва

Към момента в Пловдив и региона има общо 34 скривалища и противорадиационни укрития, които са публично-държавна собственост и се стопанисват от Пожарната. По данните в текста 14 от тях са със статут на бомбоубежища, а останалите са противорадиационни укрития.

Темата за състоянието им отново излиза на преден план преди четири години, след началото на войната между Русия и Украйна. Тогава Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е публикувала списък с местоположението на бомбоубежищата по градове и с информация за моментното им състояние.

Каква защита осигуряват бомбоубежищата и ПРУ

Скривалищата са описани като най-надеждния тип защитни съоръжения. Според обяснението в материала те осигуряват защита от бомби и снаряди, както и от поразяващите фактори на ядрен взрив. Посочва се и защита от бойни и промишлени отровни вещества при аварии. Добавя се и защита от високи температури при големи пожари и продуктите на горенето.

Противорадиационните укрития (ПРУ) са предназначени за укриване на населението при военни конфликти и промишлени аварии. Те се изграждат в сутеренни части на жилищни, промишлени и обществени сгради. В материала се посочва, че осигуряват надеждна защита от радиоактивно замърсяване, като намаляват проникващата радиация.

Уточнява се, че в много избени помещения на блокове, както и в къщи и вили, строени в периода 1970–1990 г., има предвидени помещения за ПРУ. Описани са метални врати и капаци на прозорците с гумени уплътнения, но и липса на принудителна вентилация. След 1990 г. е отпаднало задължението инвеститорите да предвиждат такива във всяка сграда.

Къде са концентрирани укритията в Пловдив и областта

Картата, цитирана в текста, показва най-голяма концентрация на територията на район „Централен“ при тепетата. Посочва се, че под Данов хълм, Младежкия хълм и Бунарджика има няколко бомбоубежища и противорадиационни укрития.

Скривалища са отбелязани и по улиците „Митрополит Паисий“, „Рилски метох“ и „Съединена България“, както и в района на булевардите „Васил Априлов“ и „Княгиня Мария Луиза“. Допълнително са посочени бул. „Марица“ и ул. „Победа“, както и територии на предприятия като „Дунапак Родина“, „Авионамс“ и „Флавия Бизнес Парк“.

Според материала укрития има и при Университета по хранителни технологии и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, както и в голяма част от училищата и болниците.

В областта най-висока категория бомбоубежища и укрития са посочени в Сопот при военните заводи, както и на територията на Калояново. В останалите общини укритията са от по-ниска категория и имат нужда от повече време за привеждане в готовност – в рамките на няколко дни. В Стамболийски, Първомай, Перущица, Куклен и Марица се посочват временни укрития, стопанисвани от големите предприятия.

Още новини в категория Новини от Пловдив