Шишков вади договорите за „Хемус“ на светло: Аванси до 35% и стотици милиони под въпрос

Регионалният министър обеща по-строг контрол, проверка на анексите и очаква прокуратурата да проследи авансовите плащания по ключови пътни проекти. Договорите няма да се прекратяват, за да не се натоварва бюджетът.

Регионалният министър Иван Шишков обяви засилен контрол върху пътния сектор и начало на подробен анализ на договорите за строителство и поддръжка на пътища. В центъра на проверката са анексите и авансовите плащания за стотици милиони левове. Шишков заяви, че очаква прокуратурата да установи как са били разходвани тези средства.

„Отваряме следваща страница за анализа на пътния сектор в България. Фокусираме се върху фактите – договорите и анексите“, каза министърът.

По думите му вече са сключени около 30 договора за основни ремонти на участъци в лошо състояние. Той подчерта, че фирмите, които работят по тези обекти, не са свързани с текущото управление. Шишков уточни, че министерството е наследило и множество обществени поръчки. Част от тях са в напреднала фаза. За други предстои избор на изпълнители.

„Хемус“: заповеди, анекси и аванси, които тежат

Шишков постави специален акцент върху договорите за автомагистрала „Хемус“. Той припомни, че през юни 2019 г. със заповед на тогавашния регионален министър Петя Аврамова е било предвидено авансовите плащания да бъдат ограничени до 20% от стойността на договорите. На 12 септември 2019 г. обаче е издадена нова заповед, която е позволила значително по-високи аванси.

Министърът заяви, че още същия ден Управителният съвет на АПИ е решил да изплати 35% авансово финансиране за първите три лота на „Хемус“. По-късно схемата е приложена и за лотове 7, 8 и 9. По тях и до днес, по думите му, липсват готови проекти.

Шишков посочи още, че през май 2020 г. е било подписано допълнително споразумение за още 260 млн. лева за лотове 5 и 8. Това е станало въпреки че по част от тях строителството почти не е започнало.

Прокуратурата и „изчезналият“ асфалт

Регионалният министър каза, че през годините е подавал множество сигнали до прокуратурата за нарушения в пътното строителство. „Надявам се прокуратурата да разбере къде са отишли парите от авансите“, заяви той.

Той припомни и случая със Северната скоростна тангента. Според него там е установена липса на около една трета от необходимия асфалт. Шишков добави, че разследването е било възобновено на 30 юни 2026 г. и очакванията са казусът да стигне до съд.

Договорите остават, но контролът се затяга

Шишков заяви, че прекратяване на действащите договори би донесло сериозни финансови щети за държавата. Затова правителството няма да „зачерква“ договори. Вместо това ще изисква качество и спазване на срокове.

Министърът коментира и спора дали по магистралите са по-подходящи метални мантинели или бетонни разделителни системи. По думите му решението трябва да е експертно. Предстои комисия да анализира наредбата за ограничителните системи и ефекта ѝ върху пътната безопасност.

Паралелно министерството подготвя анализ на тол системата. Ще се разглеждат възможностите за проследяване на тежкотоварните автомобили чрез GPS и необходимостта от повече кантари за контрол на претоварени камиони.

Шишков съобщи и за административни промени в министерството. Сред тях са обединяване на дирекциите, които отговарят за обществените поръчки и правното обслужване. Целта е по-бърза работа и по-ясна отговорност при управлението на договорите в пътния сектор.

Още новини в категория България