Телеграфът превърна Съединението от тайна в държавен факт

Писма, печат и телеграми ускоряват решенията на княза и властта

Съединението от 6 септември 1885 г. обикновено се разказва през имената на Захари Стоянов, Чардафон, майор Данаил Николаев и княз Александър I Батенберг. Но според преглед на документи и изследвания, цитирани от Регионалния исторически музей – Пловдив, Националния военноисторически музей и Националната библиотека, зад събитието стои и друга решаваща система. Това е мрежата за комуникация. Тя превежда една тайна подготовка през писма и доверени хора. После я превръща в бързо разпространена новина чрез телеграф и печат.

Преди 6 септември задачата е информацията да стига до точните хора. Планът не трябва да стане известен на властта. След провъзгласяването логиката се обръща. Новината трябва да се разпространи възможно най-бързо. Така тайно подготвяна акция се превръща в политически факт. Пред него са поставени България, Османската империя и Великите сили.

Писмата изграждат мрежата преди 6 септември

През февруари 1885 г. организацията, която по-късно се оформя като Български таен централен революционен комитет, започва да изгражда връзки извън Пловдив. Свидетелство, публикувано от Регионалния исторически музей – Пловдив, посочва, че на 15 февруари са изпратени специални писма до доверени хора. Те са в Станимака, Чирпан, Голямо Конаре, Сливен, Ямбол, Хасково, Стара Загора, Татар Пазарджик, Бургас, Панагюрище и други места. Целта е да се създадат подобни тайни комитети.

Тази инфраструктура не е техническа. Тя е човешка. Центърът в Пловдив не се нуждае от стотици хора, които да знаят целия план. Нуждае се от отделни точки, които могат да бъдат задействани при сигнал. Изследване, публикувано от Регионалния исторически музей – Пловдив, цитира кореспонденция между местни дейци. Според нея е достатъчно във всяко село да има по един-двама заклети хора. Те трябва да са готови за действие при получаване на знак.

Вестникът „Борба“ прави идеята публична

Паралелно с тайните канали тече и друга комуникация. Тя е публична и подготвя обществената среда. В края на май 1885 г. Захари Стоянов започва да издава в Пловдив вестник „Борба“. Историкът Йоно Митев определя агитацията чрез печата като една от основните посоки в подготовката на Съединението. Наред с „Южна България“ особена роля има именно „Борба“.

Според текста „Борба“ не разпространява тайни инструкции. Той прави друго. Вестникът превръща идеята за премахването на Източна Румелия в политически разбираема тема. Тя става всекидневно обсъждана. През лятото Захари Стоянов публикува поредицата „Трябва ли да съществува Румелия?“. В нея се атакува самото съществуване на областта, създадена след Берлинския конгрес. Националната библиотека също определя пресата и дейността на БТЦРК като част от подготовката.

Телеграфът ускорява решенията след провъзгласяването

На заседание на БТЦРК през август е разработен план акцията да започне по-късно през септември. Но събитията изпреварват графика. В края на август и началото на септември започват демонстрации и местни акции. Те включват Панагюрище и Голямо Конаре. На 2 септември в Панагюрище започва акция, която изпреварва планирания ход. Националният военноисторически музей я определя като прибързана. Историкът Йоно Митев посочва, че ръководството на БТЦРК я смята за преждевременна.

На 5 септември вече има разпореждания за действия в Пловдив, Сливен, Пазарджик, Голямо Конаре, Чирпан, Нова Загора, Ямбол, Харманли и други места. Нарежда се и прекъсване на телеграфни и железопътни линии. Според текста това създава парадокс. Преди Съединението телеграфът е риск. Той може да помогне на властта да реагира. Няколко часа по-късно същият телеграф става необходим на новата власт.

През нощта срещу 6 септември войската начело с майор Данаил Николаев и въоръжени отряди влизат в Пловдив. Генерал-губернаторът Гаврил Кръстевич е отстранен. Създадено е Временно правителство начело с д-р Георги Странски. Съединението е провъзгласено.

Запазени документи, посочени в материала, показват, че на 6 септември Временното правителство изпраща телеграма до княз Александър I. С нея го уведомява за провъзгласяването на Съединението. Съществува и телеграма в обратната посока. Тя е от Александър I до Временното правителство. Според текста с нея князът приема извършеното. Изображение на документа е публично достъпно.

На същата дата е запазена и телеграма от министрите Илия Цанов, Васил Радославов и Райчо Каролев до окръжните управители в Княжество България. В нея се съобщава за провъзгласяването и за създаването на Временно правителство в Източна Румелия. Посочва се и готовност при необходимост да бъде свикано народното опълчение.

Има и телеграма от Александър I до министър-председателя Петко Каравелов. Тя вече поставя темата за мобилизация и управление. В текста се посочват войската, поемането на управлението в Източна Румелия и гарантиране на живота, честта и имуществото на турското население. На 7 септември князът изпраща телеграма за организиране на доброволчески отряди от опълченци в защита на Съединението.

На 8 септември във Велико Търново Александър I издава манифест. С него признава Съединението и приема да бъде княз на Северна и Южна България. Документът е публикуван и в „Държавен вестник“.

На 9 септември Александър I изпраща телеграма до дипломатическите представители на Великите сили в София. Според текста той заявява, че Съединението няма враждебни намерения към Османската империя. Признава сюзеренитета на султана и настоява новото положение да бъде признато. Посочва се и предупреждение, че населението е решено да защитава извършеното.

Материалът обобщава, че комуникациите не са странична подробност. Те са механизъм, който прави възможно събитието. До 6 септември най-важен е контролът върху информацията. След това решаваща става скоростта. Тя помага извършеното в Пловдив да се утвърди като политическа и държавна реалност. После тази реалност трябва да бъде съобщена и навън. Когато новината стига до Европа, Съединението вече не е план. То е факт, с който Великите сили трябва да се съобразят.

Още новини в категория България