Терзия в Пловдив шие автентични носии на ръка

Иван Тонев, бивш криминален полицай, пази старите кройки без машина.

Иван Тонев шие автентични български народни носии в малко ателие в Пловдив, като работи изцяло на ръка, със стари кройки и вълнени платове, без шевна машина. За bTV Новините той разказва, че истинската носия все по-често отстъпва място на сценичния костюм, а това според него обезценява автентичното.

От криминален полицай до терзия

Зад прякора Гърбача стои Иван Тонев – пенсиониран криминален полицай и член на сдружение „Хайдути“. По думите му прякорът има двояко значение. Така наричали увивни билки, а на места и камшик. Той свързва името и с това, че като млад е бил пластичен в танците.

Иван Тонев казва, че е терзия от около 15 години. До занаята стига, когато търси кой да му ушие носия. Попада на модел, който не е богат на орнаменти от гайтан, и решава да го направи по-красив. Тогава установява, че не намира майстор, който да отговаря на очакванията му, и започва сам да се учи. Посочва, че е усвоявал техники от хора, докато стигне до последната майсторка, от която да се учи.

Защо автентичното „не крещи, а тежи“

В ателието, разказва Иван Тонев, работата върви бавно. Понякога минават дни, преди отделните парчета да започнат да приличат на дреха. Той добавя, че носията не започва от плата, а от човека, който трябва да оцени труда и смисъла ѝ.

По думите му разликата между носия и костюм не е в повече украса. Той описва сценичните одежди като такива, които крещят с блясък и евтини пластмасови ширити. Според него така се губи стойността на автентичното. Автентичната носия, казва той, не крещи, а тежи.

Иван Тонев подчертава и историческата роля на носията. Според него преди векове дрехата е била знак, по който се е разпознавало откъде идва човекът и към коя общност принадлежи.

Носии по описания и надежда за наследник

Иван Тонев разказва, че по снимки и описания възстановява носии като част от историята на България. Дава пример с пресъздаване на облеклото на Георги Бенковски, изработено ръчно и по записки и описание от Захари Стоянов. Той посочва, че неговото сдружение е участвало като лична охрана във филм, което приема като оценка за работата си.

За него най-важната победа няма да е носия, останала зад музейно стъкло. Той казва, че смисълът е някой да седне на мястото му и да продължи занаята. Според Иван Тонев вече има надежда, защото втори чирак е завършил курс на обучение при него.

В края той припомня старата поговорка за терзийството – хиляда бода за пара и петстотин бадева. Днес, казва Иван Тонев, вече не ги брои и просто продължава да шие бод след бод.

Още новини в категория България