6 месеца с еврото: Цените тръгнаха нагоре, заплатите останаха „замразени“

Храните и услугите поскъпват, НСИ отчита 6,9% годишна инфлация през май, а БНБ очаква ускорение до 5,9% към края на 2026 г. Контролът върху цените буксува, докато домакинствата режат разходи.

Шест месеца след въвеждането на еврото усещането за „спокойни цени“ се разпада. На терен много домакинства вече плащат повече за храни и услуги, докато доходите изостават. Самата смяна на валутата съвпадна с период на силни външни сътресения. Войната в Украйна и новото напрежение в Близкия изток повишиха цените на суровини и енергийни ресурси. Това удари транспорта и производството и се пренесе по веригата към крайните цени.

Данните също не дават повод за успокоение. Натрупаната инфлация в България, измерена чрез индекса на потребителските цени, е 13,4% за последните три години (май 2026 г. спрямо май 2023 г.). За последните пет години (май 2026 г. спрямо май 2021 г.) тя достига 44,3%.

Инфлацията остава висока, а прогнозите не са розови

По данни на НСИ месечната инфлация през май 2026 г. е 0%. Но годишната инфлация за май 2026 г. спрямо май 2025 г. е 6,9%. Това е най-високата стойност в Европейския съюз според посочените в текста данни.

В макропрогнозата на БНБ е записано, че средногодишната инфлация през 2026 г. може да се ускори до 5%. Очакването е тя да стигне 5,9% към края на годината. Ключов фактор са по-високите цени на енергийните източници като нефт, природен газ и въглища.

Инфлационният натиск не идва само от енергията. Отбелязва се и „двойният скок“ на торовете, който пряко влияе върху плодовете и зеленчуците. Разходите за труд също растат. В индустрията увеличението е 14,1%, а в услугите – 12,5%.

Допълнителен натиск се очаква от 1 август, когато се планира поскъпване на винетките с 30%. Това може да повиши разходите за транспорт и логистика и да повлече ново покачване на цени.

Храните дърпат нагоре: пиперът скача, картината е неравномерна

Министерството на земеделието и храните отчита на годишна база силен ръст при част от зеленчуците. Цените на червения пипер са нагоре с 58,8%, а на зеления – с 35,5%. Доматите поскъпват с 16,1%, а краставиците – с 13,3%.

Има и продукти със спад или минимална промяна. Средната цена на едро на черешите е с 57,6% под нивото отпреди година. Картофите и ябълките по тези данни са съответно с 4,3% и 8,9% под предходни нива, а зелето остава на миналогодишната цена.

В същото време НСИ допълва списъка с поскъпвания при други храни. Посочени са картофи с ръст 25,5%, цитрусови плодове с 12,7%, ябълки с 8,7% и кореноплодни зеленчуци с 8,1%.

Контролът върху цените изтънява, а „Кошница с грижа“ е временна мярка

В групата на нехранителните стоки и услугите най-големият скок е при таксите за издаване на лични документи – 22,3%. Куриерските услуги са нагоре с 4,9%.

Парадоксът е, че на фона на скъпотията Евростат подрежда България сред страните с най-ниски потребителски цени в Европа. Ценовото равнище у нас е около 40% под средното за ЕС. Примерът с потребителска кошница от 21 продукта показва разликата ясно: при средна стойност 100 евро за ЕС, у нас тя би била около 60 евро. Проблемът е, че ниските цени „на хартия“ не решават основния въпрос – дали доходите стигат.

В текста се посочва, че амбицията на НАП, КЗК и КЗП да следят и санкционират необосновани увеличения е отслабнала след периода преди приемането на еврото. Опитът на изпълнителната власт да влияе върху цените в търговската мрежа засега се концентрира в инициативата „Кошница с грижа“. Тя започна на 8 юни и трябва да продължи до края на годината. Няколко големи вериги участват доброволно. Условието е намаление най-малко с 15% за минимум 30 продукта от първа необходимост.

Засега общата картина остава напрегната. Дисбалансът между растящи цени и „замръзнали“ заплати свива покупателната способност. Резултатът е все по-видим – домакинствата режат разходи и отлагат покупки. А според цитираните оценки на икономисти затягането на коланите може да продължи и през следващите години.

Още новини в категория Бизнес