Археолог от РАМ-Пловдив: Строежът не може да надделее над историята

Любомир Мерджанов обяснява правилата при находки и кой плаща разкопките

Любомир Мерджанов, археолог и ръководител на отдел „Античност“ в Регионалния археологически музей – Пловдив, посочва, че археологическите пластове в града в много случаи не са изненада. По думите му Пловдив има зони за опазване на културното наследство, които изискват наблюдение при изкопни дейности, за да не се допуска разрушаване на археология.

Какво се прави при открита археология по време на строеж

Мерджанов обяснява, че на територията на Пловдив действат две зони за опазване. Първата е архитектурно-историческият резерват „Старинен Пловдив“, който обхваща Трихълмието. Втората е зоната „Филипопол – Тримонциум – Пловдив“, създадена през 2000 г. Тя налага наблюдение на изкопните дейности. Границите ѝ съвпадат приблизително с тези на античния и средновековния Филипопол.

Според него там, където законът изисква намеса на археолози, наличието на археологически пластове е очаквано. При регистриране на археологически пластове и структури по време на изкопи следва уведомяване на Главна дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ към Министерството на културата. След това министърът на културата назначава комисия, която се разпорежда за по-нататъшните действия и съдбата на откритата археология.

Мерджанов уточнява, че ако находките са регистрирани при законово наблюдение, се преминава към цялостно археологическо проучване. Ако обаче са разкрити и компрометирани при изкопи без присъствието на наблюдаващ археолог, може да последва глоба от Министерството на културата за фирмата инвеститор. Възможно е и принудително въвеждане в режим на разкопки.

„Няма дребни и незначителни артефакти“

По темата за напрежението между строителство и разкопки Мерджанов заявява, че историята и археологията на Пловдив не „принадлежат“ на археолозите, а на всички пловдивчани. Той добавя, че поставянето на въпроса дали една находка „си струва“ означава културното наследство да се сложи на кантара на строителната сметка.

Мерджанов подчертава, че археологията не е търсене на скъпи предмети, а наука за информацията. По думите му в Пловдив съвсем не всичко е открито. Той посочва, че са проучени не повече от 30% от древния град, като 15% са проучени преди 1990 г. Според него неизвестните за миналото на Пловдив са в пъти повече.

Като пример за риск при неспазване на правилата Мерджанов припомня случай от тази година. Тогава са открити антични мраморни постаменти с надписи, изхвърлени на бунище при Рогошко шосе. По думите му това вероятно е станало от изкопи на нов строеж, при който изискванията на закона не са спазени.

Срокове и разходи: как се определят и кой плаща

Мерджанов обяснява, че в Пловдив най-често се правят спасителни археологически проучвания. Те са свързани с археология, застрашена от намеса. Такива проучвания се провеждат и в други древни градове, които са живи и днес, като София, Стара Загора, Хисаря, Варна, Русе и Силистра.

По процедура археологът може да започне проучване след заявление от собственика на терена до съответния музей. Следват договор и разрешително от Съвета за теренни проучвания към Националния археологически институт с музей към БАН. Разрешителното се издава на конкретен археолог, определен от директора на съответния музей.

За сроковете Мерджанов казва, че в повечето случаи те са по-кратки от предварително договорените. Той добавя, че понякога се налага удължаване, защото не може да се предвиди какво ще се открие в дълбочина. Като външен фактор той посочва и пороен дъжд, който може да спре работата за седмица.

Разходите са регламентирани в Наредба № 1 от 2011 г. за теренни археологически проучвания, издадена на основание на Закона за културното наследство. Мерджанов дава пример, че при осемчасов работен ден минималната норма за един археолог и група работници е площ 5 х 5 м на дълбочина 0,15 м. Той посочва и правило, че разходите за теренна консервация и реставрация не могат да надвишават 30% от общата стойност.

Мерджанов казва, че когато проучването е в частен терен и е провокирано от частно инвестиционно намерение, то се заплаща от заявителя. В Пловдив това най-често са строителите на нови жилищни сгради в централната градска част.

По темата за тежестта върху по-малките инвеститори Мерджанов отбелязва, че един месец археологическо проучване често струва по-малко от цената на вратите на новата сграда. Той добавя, че никой инвеститор не е длъжен да започва строителство в защитена археологическа зона. Според него тя обхваща не повече от 7–8% от площта на Пловдив.

Той допуска, че може да е нужен механизъм за облекчаване на финансовата тежест, включително за по-малки инвеститори. Като пример Мерджанов посочва, че в Гърция има възможност малък инвеститор да получи помощ от държавата, ако проектът е под определена сума.

Какво се промени при Вежди Рашидов

По въпроса за промените в Закона за културното наследство Мерджанов заявява, че изискването частният инвеститор да плаща разходите по проучвания, свързани със собствените му инициативи, съществува още в стария Закон за паметниците на културата и музеите. То е записано и в Закона за културното наследство от 2009 г.

Той посочва, че съществената промяна през 2011 г. е приемането на наредбата за провеждане на теренни археологически проучвания. Според него именно тя регламентира условията и законовия ред за извършване на проучванията, както и принципите за определяне на разходите и техните рамки.

Още новини в категория Новини от Пловдив