Пловдив търси кадри, но заплатите спират наемането

Производството рядко минава 1000 евро бруто, а безработните смятат риска.

Работодателите действат предпазливо при наемане на хора. Процесът по избор на нов служител все по-често се разтяга. Според HR специалиста Живо Николчин, регионален мениджър в агенцията за подбор HRS, понякога това отнема и до шест месеца.

От другата страна са хората без постоянни доходи. Те също преценяват внимателно и не приемат работа на всяка цена. Николчин обяснява, че кандидатите сравняват офертите с разходите си. Сметките стават още по-строги, когато човек получава обезщетение за безработица.

На национално ниво свободни позиции има, личи от обявите на агенциите за подбор. Паралелно с това има региони, в които има свободна работна ръка, но липсва бизнес. Отделен въпрос е срещу какви заплати се търсят хора.

Пловдив: ниска безработица и недостиг на кадри

Пловдив като индустриален център продължава да търси работници. Най-голямото търсене е за производството. По данни на Министерството на труда безработицата в община Пловдив е 3,3%, което е с 2,1 процентни пункта под средното за страната.

Заместник-министърът на труда Данаил Русев и областният управител Георги Янев посочват парадокс в региона. В бюрата по труда в Пловдивска област са регистрирани 13 000 души, а бизнесът има хроничен недостиг на оперативно-технически кадри. Според представената информация половината от регистрираните са без квалификация и с основно или по-ниско образование.

Добрата новина, по думите на Николчин, е, че хората са в активна трудоспособна възраст. Те са между 30 и 50 години. Лошата новина е, че първо ще е нужна преквалификация. Бюрата по труда освен обезщетения предлагат и безплатни курсове.

Колко плаща производството и защо хората отказват

В Пловдив продължават да се търсят много служители за производство. Заплатите за тези позиции обаче рядко надхвърлят 1000 евро бруто, посочва Николчин. Част от заводите около Пловдив осигуряват транспорт, а понякога и храна. Това може да наклони решението.

Николчин дава пример с практическа логика при кандидатите. Ако човек получава обезщетение около 700 евро, а офертата е 800 евро, вероятността да кандидатства веднага е малка. Подобна дилема има и при хора, които вече работят за около 700 евро чисто, а им предлагат 800 евро другаде.

По думите му за ниските позиции вече почти няма оферти под 780 евро, но той избягва да прави общи заключения. Според Николчин в Пловдив се срещат и заплати на равнище София, при по-ниски разходи за живот. Той дава пример, че мениджърски позиции за хора с достатъчно опит минават 2000 евро.

Шофьори, строители и внос на работници от трети страни

В транспортния бранш заплатите отдавна са високи. Николчин посочва, че български международен шофьор може да изкарва 3500–4000 евро, близо до номиналните нива в Западна Европа. Той отбелязва, че условията по трудовото законодателство са различни.

Подобна тенденция се наблюдава и при добрите строителни работници. Според Николчин те вече могат да получават сходни пари и в България. Отбелязва се и че трудът им в голяма степен е в сивия сектор.

За последните три години броят на работниците от трети страни с достъп до българския трудов пазар е надхвърлил 108 000 души. Те идват от 95 държави, показват публични данни на Министерството на труда. Най-много разрешения са издадени на граждани на Узбекистан. Според мнението на специалисти тази миграция не застрашава българските работници, защото към тези професии интересът е нулев.

ИИ, ИТ секторът и ножицата държавно–частно

Темата за изкуствения интелект у нас засега звучи като затишие пред буря, коментира Николчин. Той твърди, че първата вълна в ИТ е засегнала хора с базови умения. По думите му те по-лесно се заменят. Според него, дори при автоматизация, ще има нужда от хора, които да задават задачи и да контролират резултатите.

В Пловдив има и отчетлива разлика между възнагражденията в обществения и частния сектор. По данни на НСИ за второто тримесечие средната брутна заплата в обществения сектор е 1359 евро, а в частния 1183 евро. Разликата е 176 евро.

Икономистите от Института за пазарна икономика отбелязват, че държавата запазва силни инструменти за влияние върху трудовия пазар. Те дават пример с излизането на военното дело на първо място по осигурителен доход, пред ИТ. Според анализа това е ефект от политиката за ускорено увеличение на заплатите в отбраната през последните години.

Още новини в категория Новини от Пловдив