Божиловият чифлик в Пловдив се разпада заради съсобственост

Паметникът на културата горя неколкократно, а ремонтът се блокира от нуждата за 100% съгласие.

На ул. „Мали Богдан“ №30 в Пловдив Божиловият чифлик – паметник на културата – е в състояние на тежка разруха. Според описанието на казуса, сградата се разпада, дворът е обрасъл, а рискът от нови щети остава на фона на предишни пожари.

Паметник на културата с подписа на арх. Камен Петков

Къщата е официален паметник на културата и попада в границите на груповата недвижима културна ценност „Историческа зона Филипопол – Тримонциум – Пловдив“. Построена е в началото на XX век и е творба на пловдивския архитект Камен Петков.

По данни от разказа за сградата, тя се е отличавала с еркери, стенописи, фасадни фризове и 3-метрови тавани. Посочва се и че интериорът е бил обзаведен с виенски мебели, а входът към чифлика е бил оформен с монументална врата с арка. Като част от историята на мястото се споменава, че в тези салони са гостували общественици и държавници, сред които и министър-председателят Александър Малинов.

Родът Божилови и животът в чифлика

Историята на имота е свързана с основателя Янко Божилов Семов, описан като изключително богат и влиятелен пловдивчанин. Той е притежавал значителни терени в Пловдив и оризища по поречието на река Марица.

Отбелязва се, че Янко Божилов е модернизирал земеделския труд с внос на машини. Като социален жест към работниците си е построил десетки малки къщички, в които те са живеели без наем. В чифлика са живели около 20 семейства като общност, а през 1937 г. там прозвучава първото радио в квартала.

В родословната линия се посочва и Йордан Божилов, баща на пловдивския художник Георги Божилов – Слона.

Пожари, вандализъм и блокиран ремонт

Според описанието, през последните десетилетия изоставеният Божилов чифлик е горял неколкократно. Посочва се, че огънят е унищожил част от дървените гредореди и стенописи. Местни жители и общественици са алармирали, че обектът се е превърнал в сборище на бездомници, а младежи са го обстрелвали с пиратки и фойерверки.

Ключовият проблем за възстановяването е съсобствеността. Теренът е 595 кв. м, а застроената площ е 141 кв. м. Имотът е съсобствен между Община Пловдив и десетки наследници.

Описан е и конкретен запис в Имотния регистър: на 29 юни 2020 г. е вписан констативен акт за собственост по документи за 1/3 идеални части от поземления имот на името на Лъчезар Райчев, при материален интерес за над 70 000 лв. (близо 36 200 евро). Посочва се, че Райчев е в управителния съвет на пенсионноосигурително дружество.

По думите на кмета на район „Централен“ Георги Стаменов, казусът е специфичен, защото сградата е частна, а теренът или части от него са общински. Той е разяснил, че за разрешение за строеж, реставрация или укрепване на сграда – паметник на културата – е нужно 100% съгласие на съсобствениците. При липса на подпис дори от един собственик процедурата се блокира.

Според същата информация са изпращани предписания за укрепване от кметството и инспектората към Министерството на културата, но без резултат. Посочва се, че теоретично има три варианта – общината да изкупи частните дялове, наследниците да откупят общинския дял или страните да действат заедно – но на практика стъпки не са предприети. В заключение се настоява за спешна ревизия на Закона за културното наследство и реални механизми, които да позволяват намеса преди следващ пожар да унищожи окончателно сградата.

Още новини в категория Новини от Пловдив