Гърция изтегля „Пейтриът“: България остава без гръцкия щит над Черноморието

Атина сваля ракетните батареи от Дидимотихо и Карпатос след решение на KYSEA и „промяна в геополитическите условия“. Системата беше разположена по искане на София за защита на критична инфраструктура.

Гърция започва изтегляне на противовъздушните системи „Пейтриът“, които през март бяха разположени в Дидимотихо и на остров Карпатос. Батареята в Северна Гърция имаше и пряка роля за сигурността на България. Тя беше разположена по молба на София, за да покрива критична инфраструктура по българския черноморски бряг при риск от ракетна атака.

Решението е взето на заседание на Правителствения съвет за национална сигурност на Гърция (KYSEA) под председателството на премиера Кириакос Мицотакис. Държавната телевизия ERT съобщи, че мотивът е „промяна в геополитическите условия“.

Какво точно се изтегля и защо това засяга България

По данни на ERT KYSEA е одобрил изтеглянето на произведените в САЩ ракетни системи „Пейтриът“ от две локации. Първата е Дидимотихо в североизточната част на страната, близо до сухопътната граница. Втората е остров Карпатос в югоизточната част на Егейско море.

Разполагането през март беше свързано с опасения за атаки с ирански балистични ракети и дронове камикадзе. Причина за ескалация на тревогата стана и инцидент, при който предполагаем ирански дрон е експлодирал в британска военна база в Кипър. В района на Еврос системите трябваше да осигурят покритие и за съседна държава от НАТО – България.

До момента нито една от батареите не е участвала в бойни действия.

Как стигна до гръцката помощ: искане от София и F-16

На 5 март 2026 г. след заседание на Съвета по сигурността в София, свикано заради напрежението в Близкия изток и инциденти с дронове в Кипър, България отправя официално искане към Гърция за съюзническа подкрепа в рамките на НАТО.

На 6 март е проведен телефонен разговор между българския министър на отбраната Атанас Запрянов и гръцкия му колега Никос Дендиас. Дендиас обявява публично, че след решение на гръцкия правителствен съвет страната ще предостави активи и персонал за защита на българското въздушно пространство.

На 12 март 2026 г. Дендиас е на посещение в София, където договореностите са потвърдени и детайлизирани. Проведени са и съвместни тренировъчни полети между български МиГ-29 и гръцки F-16.

Като част от спешните мерки Гърция реши да разположи една батарея „Пейтриът“ в района на Дидимотихо. Целта беше тя да покрива голяма част от българската територия при евентуални балистични заплахи от Близкия изток. Паралелно с това Атина осигури и два изтребителя F-16, които да подпомагат охраната на българското въздушно пространство. Двама висши гръцки офицери бяха командировани в София за координация с българското военно командване.

Турски реакции и нови гръцки военноморски покупки

Разполагането на „Пейтриът“ на Карпатос предизвика реакция от Анкара. Турското министерство на отбраната изрази съжаление и настоя, че островът и други в източната част на Егейско море трябва да останат демилитаризирани според международния договор, с който са отстъпени на Гърция след Втората световна война. Турското външно министерство също възрази. Атина отхвърли тези протести като неоснователни.

На същото заседание KYSEA е одобрил и стъпки по мащабната програма за военни доставки на Гърция. Сред тях е планираното закупуване на четири италиански фрегати FREMM втора употреба в сделка на два етапа. Очаква се първите два кораба от клас Carlo Bergamini да струват 700 млн. евро. Одобрена е и модернизация на четири гръцки фрегати от клас MEKO в корабостроителниците в Скарамангас.

Изтеглянето на „Пейтриът“ поставя въпроса как България ще компенсира отпадането на временното гръцко покритие. Тази подкрепа беше част от съюзническите мерки в условия на повишен риск. Решението на Атина показва, че тези мерки вече се пренастройват спрямо новата оценка на заплахите.

Още новини в категория Светът