Инсултът на Златю Бояджиев променя стила и ръката му

След 1951 г. художникът рисува с лявата и става по-експресивен

Златю Бояджиев, автор на емблематични платна като „Брезовски овчари“, „На нивата“ и „Нестинари“, минава през рязък поврат през 1951 г., когато получава инсулт. Според наличните данни дясната половина на тялото му е парализирана, а той губи и говора си. Въпреки това художникът започва отначало и продължава да рисува, вече с лявата ръка, като постепенно се връща към пейзажите и големите композиции.

От Търговската гимназия до пловдивските ателиета

Преди Художествената академия в София, Бояджиев е ученик в Търговската гимназия в Пловдив. Баща му го изпраща там с надежда за „сигурна професия“, но интересът на младия Златю е към рисуването. Той е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово, в бедно земеделско семейство. По-късно превръща селския труд, хората и пейзажа на родния край в водещи теми в изкуството си.

Ранната му „академия“ е художественият живот на Пловдив. Името му се появява върху графични рисунки още през 1926 г. Тогава работи в ателието по фирмопис на Гео Мирчев, където се събират млади хора, привлечени от изкуството. Там се сближава с Васил Бараков и Давид Перец. Тримата по-късно са известни с прозвището Бараците, а приятелството им се превръща във важен кръг за пловдивския художествен живот.

Италия и ранният период: прецизна рисунка и бит

Златю Бояджиев завършва Художествената академия в София през 1932 г. при професор Цено Тодоров. След това работи като учител в Пловдив. Съществен обрат настъпва през 1939 г., когато специализира в Италия. Там се среща отблизо с предренесансовото и ренесансовото изкуство.

Пътуванията му продължават и извън Италия. Посещава галерии във Франция, Съветския съюз, Румъния, Югославия и Полша. Тези впечатления се разпознават в ранните му композиции, портрети и пейзажи.

Според описанието на първия му творчески период, той е свързан с прецизна рисунка, ясна композиция и интерес към бита. Сред знаковите произведения от това време са „Портрет на бащата на художника“, „Майката на художника“, „Брезовски овчари“, „На нивата“, „Жътва“, „Свинарка“, „Мини Перник“ и „Бригадири“.

След 1951 г.: нова техника и „Баташкото клане“

След инсулта през 1951 г. Бояджиев започва с малки знаци и упражнения, а после преминава към рисунки и живопис с лявата ръка. През 1953 г. отново рисува пейзажи на Стария Пловдив.

Особено показателна за този преход е съдбата на „Баташкото клане“. Голямото платно е започнато преди инсулта, но последните части са изпълнени след него, вече с лявата ръка. Така творбата остава като материален знак за промяната в живота и стила му.

В запис, съхраняван в Златния фонд на Българското национално радио, художникът сам подчертава приемствеността, като посочва, че има един-единствен художник Златю Бояджиев – и преди, и след инсулта.

По-късно Васил Бараков описва своя учител като човек, който е вникнал най-дълбоко във вечното движение на времето чрез вътрешното си прозрение. След 1951 г. картините на Бояджиев са описани като по-експресивни, с необичайни образи и многолюдни сцени. Сред късните му произведения са „Към кланицата“, „Стълпотворение“, „Апокалипсис“ и „Нестинари“.

Златю Бояджиев умира на 2 февруари 1976 г., но двете различни лица на творчеството му продължават да се разглеждат като части от една цялостна художествена биография.

Още новини в категория Новини от Пловдив