Кандидат за кмет и съпругата му измамили над 30 души с 2,55 млн. евро под претекст за инвестиции в жилища

Тодор и Даниела Софрониеви убеждавали хора да теглят по няколко кредита дневно, а средствата постъпвали в личните им сметки

Повече от 2,55 млн. евро са били изтеглени от над 30 души, след като двама съпрузи ги убедили, че инвестират в жилища в София. Тодор и Даниела Софрониеви подтиквали различни хора да кандидатстват за по няколко потребителски кредита на ден, за да осигурят необходимите средства.

Хората сами кандидатствали за заемите, подписвали документите и предавали получените суми срещу обещание, че ще си ги възстановят с печалба. Парите постъпвали във фирмата на Софрониеви, представяна като посредник, след което били прехвърляни към личните им банкови сметки.

Двамата се представяли за хора със сериозно влияние в банковите среди. През 2023 г. Тодор Софрониев бил кандидат за кмет на един от столичните райони, а през 2024 г. фигурирал в листата на една от партиите за парламентарните избори, но не успял да влезе в Народното събрание. Той и съпругата му най-лесно манипулирали хора с лоша кредитна история.

Те ги карали да намерят близък, който да изтегли заемите вместо тях. След това средствата трябвало да бъдат предадени за предполагаемо необходимо осчетоводяване и заличаване на кредитите. Човекът, който осигурявал кредитополучателя, уж щял да получи парите по нова сметка.

Сумите, предоставяни от пострадалите, започвали от 51 хил. евро и достигали над 150 000 евро. За да ги убедят да вложат толкова средства, измамниците подписвали с тях договори за партньорство, заем или продажба на вземания.

Документите създавали впечатление за законна инвестиционна дейност, а хората се съгласявали да осигурят чрез банкови заеми средства, с които не разполагали. Това разказала пред „24 часа“ Златка Падинкова, началник на сектор „Измами“ в Главна дирекция „Национална полиция“. По думите ѝ целта на тегленето на няколко кредита в рамките на един ден била да се съберат повече пари.

След множество жалби на 3 септември полицията задържала трима души във връзка със схемата. Ден по-късно Тодор и Даниела Софрониеви били обвинени, че мамят хора чрез дружеството, което представлявали.

На пострадалите било обещавано, че дружеството ще покрива месечните вноски по кредитите им, а впоследствие те ще получат обезпечение с недвижими имоти. Схемата представлява разновидност на т.нар. кредитен удар.

При нея човек тегли максимален брой заеми от различни банки или финансови институции в рамките на ден-два. В случая с жилищата мотивът е очакваната печалба от инвестицията. При други варианти се обещава, че подписалият договорите няма да изплаща кредитите или че парите ще му бъдат върнати, обяснява Падинкова.

За подобни схеми се търсят хора с добра кредитна история и доходи, позволяващи им да получат по-голям заем. Измамниците ги откриват чрез познати, роднини или вече привлечени участници. Понякога дори организират придвижването им между банковите офиси.

Бързането има конкретна цел – да бъдат получени възможно най-много средства, преди новите задължения да повлияят върху възможността за теглене на следващ кредит. След като получат заема, хората незабавно предават парите. Когато обещанията не бъдат изпълнени, кредитите остават на тяхно име и те продължават да носят отговорност за изплащането им, обяснява Падинкова.

Тодор и Даниела Софрониеви не са единствените, използвали тази схема. При друг случай 48-годишен мъж от врачанското село Галиче вече бил измамен с 49 хил. евро. Криминалисти от Националната полиция го открили в банка в столичния квартал „Надежда“, където попълвал документи за втори кредит – този път за 40 хил. евро. По случая били задържани двама мъже на 27 и 29 години. Те били арестувани малко след като получили парите от първия кредит.

Телефонни измамници убеждават хора, че някой тегли кредити от тяхно име

Опит за теглене на кредит стои в основата и на една от новите схеми за телефонни измами. Човекът от другата страна на линията се представя за банков служител, представител на Българската народна банка или полицай. Той обяснява, че някой се опитва да изтегли заем на името на потърсения с фалшиво пълномощно. Следват инструкции как човекът да защити парите си или да помогне за предотвратяването на престъплението. В крайна сметка се стига до искане на пари.

Обаждането може да изглежда по-достоверно и заради българския номер, който се изписва на дисплея. Той обаче може да бъде манипулиран чрез технологията caller ID spoofing, позволяваща подмяна на информацията за номера, показван на телефона. Така обаждането може да изглежда като идващо от български номер, без действително да е осъществено от него или дори от територията на страната. Ето защо видимият номер не доказва самоличността на обаждащия се, подчертава Падинкова.

Продължават и обажданията, при които се твърди, че близък е пострадал при катастрофа, нуждае се от спешна операция или трябва да бъде оказано съдействие на полицията. Основна мишена при тези измами остават възрастните хора. Извършителите се опитват да ги задържат на телефона, докато са уплашени, за да не могат да се свържат със семейството си и да проверят дали разказаното е вярно.

Настояването за незабавно теглене на кредит, извършване на превод или предаване на пари е общ предупредителен знак. Съмнение трябва да пораждат и инструкциите за инсталиране на приложение или настояването случващото се да бъде пазено в тайна от близките. Според Падинкова схемите се променят, но извършителите продължават да се стремят да спечелят доверието на хората или да ги поставят под емоционален натиск, така че да не могат да разсъждават рационално.

При съмнително обаждане от Главна дирекция „Национална полиция“ препоръчват разговорът да бъде прекратен. Не е необходимо човек да спори с обаждащия се или да се опитва да го разобличи по телефона. Ако измамникът твърди, че близък е пострадал, задължително трябва да се направи опит за директна връзка с него, съветва Падинкова.

Ако човек вече е предал пари, трябва незабавно да се свърже с полицията. При извършен банков превод, предоставени данни за банкова карта или даден достъп до онлайн банкиране е необходимо да бъде уведомена и банката. Бързата реакция увеличава възможността за своевременни действия по извършените финансови операции, включително за отмяната им, обяснява Падинкова.

За разследването са важни и следите от контактите с извършителите. Запазените телефонни номера, съобщения, чатове, имейли и друга подобна информация могат да бъдат от голяма полза при бъдещо разследване, посочва Падинкова.

Още новини в категория България