Иван Пейков праща три гайди за станция „Мир“
Семейният занаят на Пейко Вълчев стига до орбита през 1988 г.
В пловдивски двор, запазил старата си атмосфера, минувачите често спират. Отвътре се чува настройване на кавали и гайди. Това е домът на Пейко Вълчев, майстор на народни музикални инструменти, чието име десетилетия е свързано с българската гайда.
Историята на семейството стига и до необичайно място. През юни 1988 г. в списъка с реликвите, предвидени за извеждане на орбита и доставка на борда на станция „Мир“, са включени три български гайди. Те са изработени като дар от народния занаятчия Иван Пейков, посочва ФОКУС.
От хасковските баири до пловдивския двор
Пейко Вълчев идва от хасковските баири. Като млад обикаля гари и големи градове. Не се разделя със свирката си.
Работи като стрелочник и дните му минават във вагони. Вечер обаче иска да докосне кавала. Още като овчар свири на седем инструмента. Започва с дудук и овчарска свирка. После се учи на гайда, кавал, китара и кларнет. Свири по сватби и събори. Когато спира да свири, става майстор.
Занаятът остава в семейството. Синът му Иван Пейков, инженер в „Югенерго“, посвещава свободното си време на кавала. Става член на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти, чиито основатели е и Пейко Вълчев. Снахата Бонка Иванова изработва шарките по инструментите, посочва ФОКУС, като се позовава на документи и архиви, предоставени на медията.
Дървото, строят и тънките разлики в звука
За майстора всичко започва от дървото. Кавалите му най-често са от дрян и слива. За най-хубавите използва чемшир. От чемшир са направени кавали за двама известни кавалджии. Това са Никола Ганчев и Слави Драгански.
При гайдата подборът е още по-сложен. Според преданието на занаята пискуните се правят от дървото калинка. Пръчките стоят дни наред на ветровито място. После стоят на топло. Някои се запарват във вряла вода. Едва тогава ножът им дава глас.
Друг ключов момент е строят. Когато няколко кавала свирят заедно, не трябва да се чува разлика. Надуялката на гайдата се прави отделно за всеки свирач. Затова по Тунджа и Добруджа разпознавали свирачите от километри. Гайдата се подбира и според песента. Някои мелодии звучат истински само на каба-гайда. Други звучат на герек-гайда.
Признания и изпитанието със 100 гайди в Смолян
През май 1976 г. Комитетът за изкуство и култура награждава Пейко Вълчев и Иван Пейков. Отличието е за участието им в юбилейната ретроспективна изложба на народните художествени занаяти в Орешак, Ловешко.
През декември 1987 г. Задругата на майсторите на народните художествени занаяти удостоява Пейко Вълчев със златен медал. Поводът е 20 години от основаването ѝ.
Най-голямото изпитание за инструментите му е в Смолян. Там над 100 гайди свирят заедно. Около 70 от тях са негови. По думите на майстора и най-малката разлика в строя би се чула.
В списъка с реликви за станция „Мир“ през 1988 г. трите гайди са редом до националното знаме и герба. Посочени са и земя от родния край, миниатюри на паметниците на Шипка и Бузлуджа, мускалово розово масло и габровски шеги.
Към днешна дата внукът на Пейко Вълчев, Пламен Пейков, продължава семейния бизнес. Той работи с аксесоари за струнни музикални инструменти.
Още новини в категория Новини от Пловдив
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от Новини от Пловдив
